BKG № 34 BKG 34 | Page 387

нещо се мърда и - хоп! - сякаш пружинка, изскача, скача през сняг и през лед. - Сбогом, червено калпаче с копче отзад и отпред! Сбогом! - Изчезна веднага. Горе на бора е чак. Първата кожа избяга - четири трябват ми пак. 9. Както изпърво в картинките скрити, виждат се само стъбла без листа, но със присвити очи погледни ти и ще откриеш безбройни неща, тъй тука вдясно ще видиш егрека, вътре ще видиш бунтовника-брат; ето, той хваща потайна пътека, бърза и даже не гледа назад. Попчето хитър е, всичко разбира и новината му е съобщил, а сега вижда се: горе, край вира, пали с огнивото черен фитил. Пали, а долу, всред буките стари, вече изгубили правия път, цели във скреж, трима царски стражари пушат и с пушки на рамо вървят. Дебнат се всички, но без да се виждат. Без да ги вижда, сред тез и онез, в пъстрите дрешки, с косичката рижа Палечко ходи във снежния лес. 387