ПАЛЕЧКО
1.
Колко е студено, колко светло утрото!
Синкаво и розово в стаята е вред,
на крака си никак не усещам кутрето,
пъстрото бърдуче пълно е със лед.
А отсам по джамчето приказка позната
някой е изписал със перце нощес:
веселият Палечко тръгва по земята
и загубва пътя в сребърния лес.
От камбанки хиляди звън се чува. Гледа:
клончета и пилета - всичко от сребро!
Със брадица сребърна иде един дедо.
- Добра среща, дедо! - Дал ти Бог добро!
Палечко му казва: - Дедо, изведи ме!
Дедото му казва: - Гледай онзи пън,
с три поклона три пъти го викни по име
"Сушкун-Стружкун-Крушкун" - и ще си навън...
Ала тейко вика: - Я недей се мая,
а носи секирчето да го наковат!
Ала майка вика: - И тавата дай я
да я калайдисат, хем ти е на път!
И аз слагам чергата, дъхвам си на пръста,
слагам си кожухчето, свирвам със уста;
и наяве почва приказката пъстра -
Палечко отново тръгва по света.
381