2.
Вчера на туй място май че беше дворът,
пънът беше тука, снощи го видях,
вляво бе колата, вдясно бе стоборът,
а сега ги търся - ни следа от тях!
В тъмното навярно ще са отлетели;
кочината с дъсчени, хлопащи криле,
кравата, която щеше да се тели,
носеща в корема си спящото теле,
а след тях колата с пъстрата кобила,
пънът и секирчето, стълбата, плетът;
и сега тъй, сякаш нищо не е било,
край морето синьо сигурно стоят.
А по-вярно всичко тук си е стояло,
но докле съм спал и съм сънувал сън,
трайно, непрестайно, тайно е валяло
и сега цял метър е снегът навън.
Ето я колата, бяла и заоблена,
ето ги, затрупани, външните врати.
- Тук сме, ух, ти глух ли си! - в кочината стоплена
Божидар, прасето, под снега грухти.
3.
Възчерна, тъмна е тавата
сред сладък дим от нишадър
и циганинът в тъмнината
е сам от чукан чер бакър.
Но бавно под ръцете става
по-светло, светло, лъч играй
и мигом всичко заблестява
във тънък лист от чист калай.
"И мигом всичко заблестяло..." -
от приказките е това:
382