Валери Нисимов Петров
КОЛИ ПОД ЗВЕЗДИТЕ
(от „Нощи в Балкана”)
Във Балкана, хей там, от двете бичкиджийници стари
слиза стръмно към селото старият букьовски път
и по него към тъмното, с пресни дъски натоварени,
седем скърцащи, скърцащи дълги коли се редят.
Най-подире, с последната, слизат надолу коларят
и един другоселец учител, застигнат в нощта.
И двамината пушат и в дългият път разговарят
за звездите, света и за други учени неща.
„Ти ми думаш, но аз ти не вярвам на думите още.
Та тъй казваш за Млечният път, от звезди, значи, цял.
А ний знаем си: господ замесвал в небесните нощви,
духнал вятър и ситното боже брашно разпилял.”
А пък онзи, учителят, само мълчи, не говори
и внимава как стария тежки думи реди,
и лежи връз дъските, и гледа унесен нагоре,
а пък горе: милиони, милиарди, билиони звезди...
И проскърцват, проскърцват във равен напев колелата,
и полъхва на топло от едрия, тъмен Балкан,
а пък черният въздух мирише на клей от гората,
на треви, на сурово дърво, на тютюн и катран.
И наоколо всичко е тъмно и черно-красиво:
и Балкан, и коли, и дъски, и човеци, и път,
а най-черни изтежко пристъпват косматите биволи
и очите им, едрите, с лошото бяло лъщят.
380