какви ще са децата на света, родени от гъбите по дъното на умивалника- не по-големи от кукувичите яйца, или от лишеите по кожата, последен и далечен спомен за растителност; или деца от черни и цветни метали, деца от желязо, километри меко, готово за коване желязо … Какви ще са децата на света?
И всички живи съюзиха се срещу смъртта-
а аз стоя отсам вратата, гледам ги- нито мъж, нито жена – от сбръчканите ми гърди извират не сълзи, а Стикс и Темза. Две змии се опитват да изпълзят от мен – увиват мокрите си плитки около нажежения ми глас и хапят, хапят, но не намират изход. Пуста е земята и непригоден е предметът, на който е дадена душа.
И всички живи съюзиха се срещу смъртта.
Купеста облачност, северозапад
Няма как да стане книга от такива облаци, казвам ти, нито от дърветата, нито от хвърчилото, което неумело оплиташ в същите тези дървета, зле описани, зле описан градът – гаров площад, асфалтиран, няколко къщи с опадали зъби, обратна река, река, която тече на обратно, много бавно тече, докато двете стрелки на реката напълно замръзнат, ще бъде точно дванайсет часа, нула минути и нула секунди, и нито капка повече в този ден,
281