нито просено зърно светлина
в комина на гарата.
Най-дългите нощи са забързани кадри на свършека,
на града,
чиито страници се превръщат в грачещи сажди -
cry, cry, cry me a river –
на града, изгребан до лъжичка,
и на хвърчилото,
на града, остърган до последна буква,
и на юздата на хвърчилото,
накрая ще я пуснеш, казвам ти,
защото няма как да стане книга от такива облаци,
нито от река, която тече на обратно,
замръзва в гласа ти
и чупи стрелките
тик-так, тик-
так, так,
та
к
кхх
Надежда Радулова е поетеса и преводачка на поезия и проза от
английски език. Доктор е по сравнително литературознание с
академични интереси в полето на англоамериканската литература
и социалните и културните изследвания на пола. Авторка е на
стихосбирките „Онемяло име” (1997), „Алби” (2000), „Памук, стъкло и
електричество” (2004), „Бандонеон” (2008), както и на
стихотворната книга за деца „Чудна азбука” (2012). Нейни
стихотворения и разкази са представяни в периодични издания и
антологии на английски, немски, руски, чешки, сръбски, хърватски,
турски и гръцки.
282