а над тях пътешества душата - в балон,
и най-сетне боли, и най-сетне боли...
И небето е кактус с милиони игли.
Четвъртият ров
По Данте, Елиът, Дилън Томас
И всички живи съюзиха се срещу смъртта -
отказаха телата си да дават под наем на съня,
под наем на краткото следобедно умиране,
на дългото, любовното, умиране
върху поляната, където пиниите хвърлят
ръкописните си сенки и където
прелита птица, пропълзява гущер – падат знаци
за дъжд, за болест, за война.
И всички живи съюзиха се срещу смъртта -
повярваха, че може безнаказано да се прекъсва
стареенето, гниенето. И не с гадателски и жречески ръце,
ала с онези същите, с които в ужас от растежа
на мъртвото, изрязват ноктите си, стържат
петите си, отделят всеки ден
парчета от втрупеното си вътре, окосяват
пред домовете си високата трева.
И всички живи съюзиха се срещу смъртта -
машинописката се връща у дома; малко след пет
чиновникът пристига. За миг по схванатите гърбове полепват
трохите на следобедното слънце, но и те угасват
в отворената върху масата консервна кутия; после
е ред на умивалника, на крана, който
отмива лепкавата тиня и прокапва
след акта едва-едва…
И всички живи съюзиха се срещу смъртта -
280