навън не е страшно навън не боли
но повече никога няма
да изляза навън.
Луиза излиза
Най-после Луиза тази вечер излиза!
След два-три прозака и родителска криза
мама и тати отново са на фирмено парти,
но с Луиза все пак са сключили бартер –
без бавачка да бъде чак до неделя,
но затуй пък да престане да се вижда с Валери,
да изкара шестици на всички контролни
и да спре в понеделниците да се прави на болна...
Става осем и нещо, в детската стая
на компютъра вече хич не му се играе.
Но под скрина, в чорапи с мрежеста плетка,
Луиза е скрила таблетки, амфетки...
Ей сега ще се вдигне, само малко й трябва
да е руса, висока, синеока и слаба,
и така насред бара, в най-якото пого,
да танцува за сто и за още по много...
Половин час по-късно и ето, Луиза
в семейната баня на токчета влиза.
На рафта, сред разни там спа-аромати,
аналгина на мама и колта на тати,
има ножичка сребърна... Виж как просветват
две наточени, бляскави остриета!
И тревогата пуска своите първи сирени,
и разцъфват по тялото вени зелени...
Уж са раните малки – нежна бродерия –
но превръщат Луиза в приказна прерия,
където страховете са крехки койоти,
змиите гръмват шампанско, светят степните котки,
и препуска кръвта като стадо бизони,
279