голямо парче месо. Изкарваше добри пари. Защото, колкото и беден да беше Ючбунар, все пак имахме нужда от обувки, а обувките се късаха и поправяха, късаха и поправяха, докато някоя вечер не се разпаднеха съвсем, пък и тогава здравите парчета кожа влизаха в употреба за направата на нов чифт. Бай Петър държеше в работилницата си и модели на баровски обувки, и като нищо няколко пъти в сезона получаваше поръчка да изработи някой от тях. Ах, как му отпускахме края, паднеха ли пари! Купувахме си баровските обувки на бай Петър, купувахме си нови каскети, купувахме си папийонки и тиранти, и се разхождахме наперени по „ Пиротска“, събирахме се тайфата и ходехме на кино, минавахме изпънати като струни пред девическата гимназия – първо по левия, после по десния тротоар- и черпехме момичетата по сладкарниците; а след това някои от обувките на бай Петър, изпълнили вече задачата си, се озоваваха оттатък моста в Коньовицяа, препродадени на тамошните тарикати.
И после всичко избухна. Обувките на бай Петър зачаткаха по паважа на „ Пиротска“ като кавалеристки ботуши. Из целия квартал тръгна новината, че народът взел властта. Пустият му народ. И все пак, като казваме, че тръгна новината, нали това тръгване и обикаляне все ще да е имало някаква форма, плът, метод. По-късно стана много модно да се събират спомени. Ти, другарю, помниш ли, заранта на девети септември, откъде научи светлата вест? Ами, заранта на девети септември аз си бех у дома, влизат дечурлигата и викат: народът взе властта. По радиоточката казали. То беше събота, аз затова си бех у дома. Събота беше, вярно, и затова спахме до късно. Обаче може ли тъкмо Емил Стрезов да се е успал, да е сънувал сладки сънища, докато го напече и събуди слънцето, а в това време такива важни, решителни събития да стават в града? Той, който все рано ставаше, тъкмо в найважния ден да се успи! Така ли е било? Емил Стрезов, рано е да гадаем какво ще напишеш някога в своите мемоари, когато ще ходиш попрегърбен и с фин прашец от пърхот по раменете на подплатеното сако, а и не обещаваме, че ще ги прочетем. Нищо не обещаваме за подвързания том с твърди корици, защото отсега подозираме, че вътре ще послъгваш, а пък ти, при всичките си достойнства, имаш тази слабост, че не умееш добре да лъжеш, така че защо да го четем? Дойде ли време, в което можеш с глас да кажеш истината, то ще е само защото никой вече няма да се интересува от нея, всички ще са забравили всичко и Ючбунар вече няма да го има. Но ако един ден някой седне да разкаже честно за онези неща, то ще трябва разказът
23