голямо парче месо . Изкарваше добри пари . Защото , колкото и беден да беше Ючбунар , все пак имахме нужда от обувки , а обувките се късаха и поправяха , късаха и поправяха , докато някоя вечер не се разпаднеха съвсем , пък и тогава здравите парчета кожа влизаха в употреба за направата на нов чифт . Бай Петър държеше в работилницата си и модели на баровски обувки , и като нищо няколко пъти в сезона получаваше поръчка да изработи някой от тях . Ах , как му отпускахме края , паднеха ли пари ! Купувахме си баровските обувки на бай Петър , купувахме си нови каскети , купувахме си папийонки и тиранти , и се разхождахме наперени по „ Пиротска “, събирахме се тайфата и ходехме на кино , минавахме изпънати като струни пред девическата гимназия – първо по левия , после по десния тротоар - и черпехме момичетата по сладкарниците ; а след това някои от обувките на бай Петър , изпълнили вече задачата си , се озоваваха оттатък моста в Коньовицяа , препродадени на тамошните тарикати .
И после всичко избухна . Обувките на бай Петър зачаткаха по паважа на „ Пиротска “ като кавалеристки ботуши . Из целия квартал тръгна новината , че народът взел властта . Пустият му народ . И все пак , като казваме , че тръгна новината , нали това тръгване и обикаляне все ще да е имало някаква форма , плът , метод . По-късно стана много модно да се събират спомени . Ти , другарю , помниш ли , заранта на девети септември , откъде научи светлата вест ? Ами , заранта на девети септември аз си бех у дома , влизат дечурлигата и викат : народът взе властта . По радиоточката казали . То беше събота , аз затова си бех у дома . Събота беше , вярно , и затова спахме до късно . Обаче може ли тъкмо Емил Стрезов да се е успал , да е сънувал сладки сънища , докато го напече и събуди слънцето , а в това време такива важни , решителни събития да стават в града ? Той , който все рано ставаше , тъкмо в найважния ден да се успи ! Така ли е било ? Емил Стрезов , рано е да гадаем какво ще напишеш някога в своите мемоари , когато ще ходиш попрегърбен и с фин прашец от пърхот по раменете на подплатеното сако , а и не обещаваме , че ще ги прочетем . Нищо не обещаваме за подвързания том с твърди корици , защото отсега подозираме , че вътре ще послъгваш , а пък ти , при всичките си достойнства , имаш тази слабост , че не умееш добре да лъжеш , така че защо да го четем ? Дойде ли време , в което можеш с глас да кажеш истината , то ще е само защото никой вече няма да се интересува от нея , всички ще са забравили всичко и Ючбунар вече няма да го има . Но ако един ден някой седне да разкаже честно за онези неща , то ще трябва разказът
23