Обаче нямаше достатъчно точен и достолепен синоним на думата к-ккомунист .
Емил Стрезов трябваше да е благодарен , че кварталните банди така тормозеха Коста , защото иначе двамата едва ли щяха така да се сдружат , нищо че си бяха бяха лика-прилика : чернокоси , смугли , уж средни на ръст , но , както вървяха приведени , изглеждахте дребни и свити . Шушукайки по кьошетата , кварталът бързо схвана подробностите около онова ненадейно пристигане . Накратко , Емил Стрезов дойде от едно мърляво градче надолу по Искърското дефиле с подплашен поглед и с един-единствен кат шаячни дрехи , зле ушити за без друго слабата му фигура , така че гимназиалната униформа му дойде като манна небесна . В последната война бай Петър се беше сражавал рамо до рамо с починалия му наскоро баща , освен това имаше едно-единствено дете и затова се съгласи да прибере хлапака под покрива си , да му помогне да си стъпи на краката в големия град . Във всяка друга къща Емил Стрезов навярно щеше да преспива как да е в дюкяна , а в малкото си свободни часове да седи сам и навъсен , и дори нямаше да има чекмедже , в което да крие написаните късно вечер стихове . ( Стихове ! От самото начало бяхме сигурни , че пишеш стихове ; и каква веселба щеше да падне , ако се бяхме докопали до тях тогава !) Но тъй като Коста заекваше , нямаше приятели и беше ужасно притеснителен , дори когато се намираше у дома сред собственото си семейство , творчеството на Емил Стрезов съвсем неочаквано получи в негово лице предана публика . Той го слушаше внимателно и хвалеше поезията му с несръчно прикрит възторг , а авторът , квартирантприятел , почти брат , зарейваше поглед навън през прозореца . И в първите мигове премреженият от лесни рими поглед се блъскаше във вътрешния двор и семейната обущарска работилница , но по-нататък се виждаха сградите на гимназията , киното и шоколадената фабрика с нейната виненочервена фасада . Виждаха се хубаво , защото всички околни къщи бяха ниски : къщи на общи работници и бежанци от войните , вдигнати за една нощ на безстопанствени парцели . Сред тях двуетажният дом на обущаря се открояваше като котва на сигурността и спокойствието . Бащата на Коста , бай Петър , беше кореняк , беше се родил в тази къща , която пък построил неговият баща , и той обущар , в забравените години , когато кварталът още си пробивал път през бостаните и мочурищата . И по мярата на квартала не беше беден , а за някои от нас беше истински богаташ – казваха , че там всяка сутрин на масата има мляко , а в пазарни дни жена му се прибираше вкъщи с
22