това и усещаше събрана в юмрука си безкрайната възможност . Разбира се , че Коста беше до теб . Двамата кръстосвахте центъра на града и ненаситно попивахте с очи опустошението . Някогашната улица „ Търговска “ с нейните грижливо подредени витрини беше срината със земята ; само тук-там стърчаха нащърбени колони , килнати стрехи , гладно зинали стени без прозорци . Коста те хващаше за ръката и говореше развълнувано . Тук , казваше той , върху тия развалини , върху тия к-к-камънаци ние с тебе ще простроим бъдещето на к-к-комунизма . На следващия ъгъл спирахте да се полюбувате на останките от някоя адвокатска кантора . Ти прегръщаше приятеля си и казваше съвсем същите думи , само че без да заекваш .
Коста заекваше на „ к “ в началото на думата и през този септември безобидният му недъг отново се превърна в извор на неизчерпаемо смущение , защото отнемаше цялата горда романтика от изявленията му , че е комунист . Внезапната промяна , мигът , в който народът взе властта , срина отведнъж упоритите му старания да избягва всякакви думи , започващи с проклетата буква . Иначе се беше научил да използва синоними . За да може да ги подбира , говореше бавно и внимателно , и ако не допуснеше грешка в подбора на думите си , звучеше като мъдър старец . Усъвършенстваше се постепенно . Но всички помним първия път , когато го направи . Колко ли време го беше обмислял ? Отдавна беше , още в гимназията , в едно междучасие . Вече се бяхме събрали и само ви чакахме да излезете на двора , все последни излизахте , натегачи такива , дълго си прибирахте тетрадките и разпитвахте учителя за Гьоте и Менделеев , а ние вече хвърчахме по стълбите и , ако беше началото на месеца , се ръгахме с лакти пред будката за лимонада . Някой извика : ето ги ! И веднага ви връхлетяхме , тумба нахалници с хищни фуражки , ято свадливи врани , необиколихме ви , тичахме в кръг , кълчехме се като маймуни и викахме : Коста , кажи кур , хайде де , К-ккоста , к-к-кажи к-к-кур . По-рано при тези нападения пелтекът цял почервеняваше и отказваше да произнесе обидната дума , а това нерядко му струваше шамари и ритници , пък и ти го отнасяше покрай него , но този път , докато врещяхме К-к-коста , кажи кур , той вдигна тържествено ръка , изчака да утихне врявата , и с ледено спокойствие отсече : хуй . Замръзнахме , толкова стреснати от провала на мъчението , че дори не налетяхме на мариз , още повече , че откъм входа надвисна сянката на разсилния . Повече никога не опитахме същата шега , нито пък измислихме друга .
21