му да е противоречив и насечен, ще трябва да говори с много гласове,
които казват различни неща и звучат по различен начин: нали няма два
еднакви гласа, но няма и два еднакви мига, особено в дни като онези,
когато нерядко ни се струваше, че всяка сутрин животът започва наново
и трябва пак тепърва да се учим как да ходим, как да ядем и да
говорим. И, за да запази честността си, този разказ ще трябва да се
увива и извърта, да подтичва по прашните улици и да скача по
покривите, както правехме ние, та дори понякога да се обръща срещу
себе си. И, ако ще разказът да е надарен със сто чифта очи – пъргав,
чудовищен паяк, изскочил от антични кошмари – пак много неща ще си
останат догадки, защото знае ли човек как е било. Някои неща видяхме
с очите си, други научихме шушукайки по кьошетата, а трети
отгатнахме, предположихме, измислихме – както щеш го наречи. По
един или друг начин, будиш се една сутрин и светът е друг, защото през
нощта някой го е сменил под носа ти. И ето, искаш да участваш, може,
разбира се, тъкмо момче за нас, ще ти намерим роля. После ще има
време да забравяш. Но там, в ядката на миналото, все ще има някакво
начало: внезапен скок от кревата и нечий глас, който възмутено те
перва през ухото: народът взе властта, а ти спиш!
Ангел Игов е автор на романа „Кратка повест за срама“ (2011),
издаден и в САЩ през 2013, както и на два сборника с разкази: "Срещи
на пътя" (2002) и "К." (2006). Преподавател в катедра „Англицистика
и американистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“. В различни
периоди рецензира книги за предаването на TV7 „5 по Рихтер”, в.
„Култура”, сп. „Мениджър“ и Sofia Live. Член на журито на конкурса
"Вик" (2007), на „Иван Николов” (2009) и на „Елиас Канети“ (2013).
Превел е на български език романи от Пол Остър, Мартин Еймис,
Иън Макюън, Анджела Картър и др., както и „Лирически балади“ на
Уилям Уърдзуърт и Самюъл Тейлър Колридж. Двукратно номиниран
за наградата за превод „Кръстан Дянков“.
24