СЧЕТОВОДСТВО И АНАЛИЗ
бр. 1/2014, година XVIII
може да са достатъчни за уреждане на текущите задължения и въпреки това
компанията да е в невъзможност да изплати на падежа задълженията си.
Реалната платежоспособност ще зависи най-малко от следните фактори:
а/ Установената по баланса ликвидност от кой вид е.
б/ Какъв е паричният баланс между полученото кредитиране от
доставчиците и предоставеното на клиентите.
в/ Договорените падежи на плащанията към доставчиците и вземанията от
клиентите.
При финансово-счетоводния анализ се използват обикновено следните
показатели за ликвидност:
а/ Коефициент за обща ликвидност;
б/ Коефициент за бърза ликвидност;
в/ Коефициент за незабавна ликвидност.
Коефициентът за обща ликвидност изразява отношението между всички
краткотрайни активи и краткосрочните пасиви. Това е най-простият начин да се
изрази способността на предприятието да посрещне текущите си задължения.
Но този показател е все още далече от действителната платежоспособност.
Защото в състава на краткотрайните активи може да има материални запаси,
които като правило са най-бавно ликвидни (особено материалите). Затова
коефициентът за обща ликвидност се приема само за приблизителен критерий за
платежоспособност, разбирана като възможност за бързо уреждане на
краткосрочните пасиви1.
Следващият коефициент – за бърза ликвидност се приближава в по-голяма
степен до желаната платежоспособност. Той се установява като отношение на
краткотрайните активи без материалните запаси към текущите задължения. Но,
доколкото и в този си състав краткотрайните активи включват бавно ликвидни
пера (например отсрочени или трудно събираеми вземания), компанията все
още не може да се представи като нормално платежоспособна, дори и когато
коефициентът е над единица.
Едва при незабавната ликвидност2, чийто к