СЧЕТОВОДСТВО
бр. 1/2014, година XVIII
инструмент с номинал 100 хил. лв., който не се очаква да бъде уреден в
обозримо бъдеще, е равна на нула (при n→∞; PV→0). Това означава, че цялата
част от получените (респективно предоставените) парични средства следва да се
отнесат в увеличение на собствения капитал (респективно в увеличение на
инвестицията в дъщерни предприятия) по аналогия с разсъжденията в
предходния пример. На второ място, получен заем, който не се очаква да бъде
уреден, не отговаря на определението за финансов пасив в МСС 32, тъй като по
същество липсва сегашно задължение за Предприятие Б да заплати парични
средства на Предприятие А, въпреки формалното оформяне на сделката под
формата на договор за заем (принцип за предимство на съдържанието пред
формата). Аргумент в подкрепа на подобен модел за счетоводно отчитане може
да бъде изведен и от МСС 21.15, където (макар и в контекста на трансгранични
инвестиции в дъщерни дружества) е описано, че задължение, чието уреждане не
е планирано, нито ще настъпи в обозримо бъдеще, по същество формира част от
нетната инвестиция на предприятието – майка в съответната чуждестранна
дейност.
В настоящата статия се направи опит да се систематизират и онагледят с
практически примери най-основните счетоводни аспекти на отчитането на
безлихвените заеми както при заемодателя, така и при заемополучателя. Както
може би стана ясно от разгледаните примери, темата е доста по-сложна,
отколкото вероятно изглежда на пръв поглед. Международните счетоводни
стандарти изискват задълбочен анализ на всички условия по сделката, както и
на отношенията между страните по нея, за да може да бъде определена
правилната постановка за счетоводно отчитане във всеки един конкретен
случай.
65