На базата на спътника GOCE се подобряват локалните гравиметрични измервания и локалните геоиди, особено в граничните им райони [ 11 ], [ 17 ].
Съвместна карта на покритите на непокрити участъци на страната с двата типа измервания – гравиметрични и GNSS / Niv. e показано на фиг. 3, също съставена от инж. М. Николов, по предложение на чл. кор. проф. Г. Милев.
Фиг. 3. Съвместна карта на непокрити с измервания участъци от територията на Р. България
Решения на проблема за извеждане на модел на геоида / квазигеоида чрез самостоятелни, отделни типове измервания, или несъгласувани( чрез надграждане) комбинирани данни за решения, както вече споменатите, се вижда, че не са задоволителни и не са ефективни. Обединяването, под някаква форма, при обработката на данните е крачка напред, но не е достатъчно. Необходимо е комплексен подход и съответно достатъчно финансиране на този фундаментален, не само национален проблем, от съответна институция, или друг източник, в страната.
Авторът активно работи в това направление. Той е инициатор и автор на идеята и идеологията, научното описание, както на основния състав и основни моменти в организацията и активен участник в подготовката и предлагането на два проекта, за финансиране от ФНИ.
4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ИЗВОДИ
Отдавайки дължимото на останалите специалисти работили и работещи по проблема от изложеното може да се направят следните заключения и изводи.
Направената систематизация и преглед и анализ на проблемите на този етап, на актуалността, състоянието, теоретичните и приложни решения, обобщението за геоида / квазигеоида на Земята, регионалните и локалните геоиди / квазигеоиди и конкретно локалният геоид / квазигеоид на територията на Р. България показват тяхната изключителна важност, актуалност и значение. С особена сила това важи за нашата страна – за нашият локален геоид. Съществуват много благоприятни предпоставки, този сложен, обемен, трудо- и време, интелектуално поглъщащ, и фундаментален научен и приложен, с национално и с международно значение проблем да бъде решен, ако се осигури необходимото финансиране и институционално се възложи решението на специалистите, работещи интензивно от дълги години и на този етап по него и имащи готовност за това( екипът от
2025 г.). Те ще се заемат с „ летящ старт“ с него. Всяко забавяне води по обективни и индивидуални поводи и причини до отлагане на това решение с много години. Това не бива да се случи! За това отговорните институции по проблема следва актуално да се заемат с изключителна отговорност за неговото решение.
5. ЛИТЕРАТУРА
1. Андреев А. Физическа геодезия и гравиметрия. Университетско издателство „ Епископ. К. Преславски“, Шумен, 2013, 208
2. Вълев, Г., Андреев, А. Теоретични постановки за създаване на локален модел на геоида за територията на България. XXIV-ти Международен симпозиум „ Съвременните технологии, образованието и професионалната практика в геодезията и свързаните с нея области” София, 06 – 07 ноември 2014 г., 18
3. Георгиев, И., Грозданова, Л., Михайлов, Г., Вълчева, С. Осъвременяване на вградената в BGSTrans 4.6 височинна референтна повърхнина на базата на последния европейски модел на геоида / квазигеоида ЕGG2015. Геодезия, картография, земеустройство, 2015, 1-2, 3-14
4. Калчев, И. Събиране и систематизиране на съществуващата информация за прецизно определени надморски( нормални) височини на геодезически точки от държавните височинни и GNSS мрежи. Геодезия, картография, земеустройство, 2015, 1-2, 3-14
5. Кирилова, К., К. Янчев. Моделиране на геоида в екстремни райони от територията на Р. България- Рила планина. Геодезия, картография, земеустройство, 2000,1-2, 7-15
6. Милев, Г., И. Милев. Приложна геодезия Част 1, Инженерна геодезия: Книга 1, 3( 3.2),. Изграждане на линейни обекти, на сгради, съоръжения, монтаж на технологично оборудване. Планове на изградените комплексни обекти. Авангард. 2022, 530. Ел. книжарница biblio. bg
7. Милев, Г., К. Василева. Някои геодезически аспекти на българската Евроинтеграция, ГКЗ, 2007, 2-3, 4-7
8. Милев, Г., Михайлов, Е., Х. Цанков, Ст. Димовски. Привеждане на гравиметричните точки на територията на България в единна система. Meжд. симп. „ Съвременните технологии, образованието и професионалната практика в геодезията и свързаните с нея области“ 07- 08.11.2013. Геодезия, картография, земеустройство, 2013, 5-6, 3-8
9. Милев, Г., И. Милев, И., Калчев Обобщено представяне на комплексната монография „ Приложна геодезия – част 1. Инженерна геодезия“. СГЗБ. Геодезия, картография, земеустройство, 2024, 1- 2, 38-46
10. Михайлов, Е. Определяне на топографските редукции( поправки за релеф) на гравиметричните точки от националната гравиметрична мрежа основен, първи и втори клас. Геодезия, картография, земеустройство, 2015, 1-2, 15-18
11. Николов, М. Анализ на резултати от сравнение на локален квазигеоиден модел геоидбг и височинната референтна повърхнина, базирана на европейския модел на геоида / квазигеоида ЕGG2015. Геодезия, картография, земеустройство, 2015.1-2, 3-14
ГКЗ 5-6’ 2025 7