Работят и по решения и реализация за обединяването на данните от двата проекта, данни от нови измервания, налични дани от друг род измервания за извод на по-пълен, по-точен обединен геоид / квазигеоид на страната.
Тава важи и за подготвяната от тях съответна монография „ Модел на геоида / квазигеоида за територията на Р. България“. Тя е в доста напреднала фаза на подготовка и отразява направеното до сега по двата проекта и насоки, принципи и решения при по-нататъшната работа за извеждане на представителен геоид / квазигеоид на територията на страната.
Изложените работи и по двата проекта, както вече се спомена, се извършват в тесен контакт и съдействие с представител( д-р Х. Денкер, Германия) на МАГ, респективно Комисия 2 за Европейския геоид / квазигеоид EGG215.
Данните от този род измервания и по-стари от тях, включително и такива на държавни институции, съвместно проверени за територията на България, са предоставени от екип с ръководител чл.-кор. проф. Г. Милев на Европейския център за Геоида( гр. Хановер, Германия, д- р. Х. Денкер [ 7 ]) за извеждане на съответната повърхнина – геоид за Европа. Това е последния, понастоящем валиден и използван, европейски гравиметричен геоид – EGG2015. За предшестващия геоид( EGG2008) данни са представени от проф. И. Георгиев и колектив EGG2008 [ 3 ], [ 23 ].
При така съществуващата ситуация, наред с другото и с наличие на два независими, несъгласувани проекта на геоиди у нас, от автора на настоящата статия са предложени два подхода на решение, които съответстват на предложенията в двата проекта( инж. М. Николов) предложени за финансиране от ФНИ. Посочени тук, в края на т. 3.
ЕДИНИЯТ е на базата на предложеното от инж. М. Николов за привеждане и съвместно представяне на данните от двата наши геоида към еднородна величина – аномален потенциал, който се третира по-нататък за извода на геоид / квазигеоид на Р. България.
ВТОРИЯТ е основаван на данните и принципите на вече изведения гравиметричен геоид разширен и усъвършенстван с нови теоретични и приложни решения и усъвършенстван софтуер, заедно с покриване с измервания на празните пространства от измервания( фиг. 1 [ 8 ]) и използване на информация от двата споменати геоида, и данни от нови и съществуващи някои други типове измервания, да се направи извод на геоид / квазигеоид на страната [ 14 ], [ 8 ].
Всъщност при втория подход следва да се използва по-възможност цялата налична подходяща за целта информация. При това и при него може да се използва привеждането към аномален потенциал, вместо колокацията по метода на най-малките квадрати [ 20 ].
Подробности за хода на процеса на решение и обработка на данните тук няма да се дават.
В нашата страна такъв национален геоиден модел основан на споменатите подходи не съществува и на базата на направеното и постигнатото до сега у нас се поставя задача да се създаде първият прецизен геоиден / квазигеоиден модел за територията на страната. Приложеният модел да се основава на съвместна обработка на всички налични в страната данни от геодезически и други типове измервания, приложими за целта, безспорно включително и на нови гравиметрични и GNSS / нив. измервания.
Основна предпоставка и едно от най-важните изисквания, е наличието на дани от измерения с достатъчна точност на целесъобразно разположени по територията, на която ще се извежда геоида / квазигеоида, съответен подходящ брой точки( гравиметрични, GNSS / Niv., спътникови и други).
За съжаление, както се спомена, има части от страната, още непокрити със съответни данни от гравиметрични измервания( видно и от покритието на страната с данни, оценено на базата на EGG2015( фиг. 2) или други подходящи измервания [ 8 ].
Фиг. 2. Покритие на България с гравиметрични данни
Покритието на страната с така описаните гравиметрични измервания, точки и мрежи е показано на фиг. 1. Ясно се вижда, че липсват измервания в централната част на Стара планина, Рила, Родопите и отчасти в Североизточна България. В преобладаващата част от страната има наличие на достатъчно данни за извеждане на приблизителен гравиметричен модел на геоида на територията на Р. България.
Полезни в това отношение могат да бъдат Сателитните измервания [ 18 ], [ 22 ], 6 ]. Те са от решаващо значение за определянето на геоида на Земята.
Най-важните измервания за определяне на геоида с помощта на спътници са:
Сателитна гравиметрия: Мисии като GRACE( Gravity Recovery and Climate Experiment) и GOCE, измерват гравитационното поле на Земята. GRACE се състои от два спътника, чрез които се измерват вариациите в гравитационното поле на Земята. GOCE измерва гравитационните градиенти, т. е. пространствените промени в гравитацията в различни посоки. Тези данни позволяват създаването на много прецизни глобални модели на гравитационното поле и по този начин определянето на геоида с висока резолюция.
Сателитна алтиметрия: Този метод използва радарни сигнали за измерване на височината на морската повърхност. От тези данни може да се определи геоидът над океаните, тъй като морското равнище в покой е много близо до повърхността на геоида.
Комбинирането на тези измервания с наземни данни, като например измервания на гравитацията на земната повърхност, води до най-точните модели на геоиди, тъй като те обхващат различни пространствени резолюции: Сателитите предоставят глобални модели, докато наземните измервания са важни за регионалните детайли.
6 ГКЗ 5-6’ 2025