Общият хорариум на часовете по геодезия за специалност „ Геодезия” е 292 учебни часа теория и 350 учебни часа практика. За негеодезическите специалности – 36 учебни часа теория и 72 учебни часа практика( с изкл. „ Транспортно строителство” – 108 учебни часа практика).
В специалност „ Геодезия” материалът е разпределен тематично по класове – в 9-ти клас се изучават хоризонтални измервания, в 10-ти клас – вертикални измервания, в 11-ти клас – координатни изчисления, а в 12- ти клас – видовете снимки и трасиране. В останалите специалности същият материал е съкратен и обобщен за една учебна година в 11-ти клас.
Аналогично е и със специалност „ Транспортно строителство”, където материалът отново е разпределен тематично по класове – започва се с изучаването на общи строителни дисциплини още от 8-и клас, постепенно се преминава към избраното професионално направление в 9-ти и 10-ти клас, в 11-ти и 12-ти клас се изучават основно предмети от областта на инфраструктурното строителство. Спрямо действащите в момента учебни програми по специалността, най-важните предмети се изучават в 12-ти клас, което води до натрупване на голямо количество учебен материал за преподаване, доста на брой курсови проекти и голямо натоварване от страна на учениците и учителите с цел завършване на всички задачи в установените срокове. А както е известно, през последната година от обучението си гимназистите се вълнуват от кандидатстудентски изпити, подготвят се за матури, посещават допълнителни курсове и т. н., а голямото количество учебен материал, курсови и дипломни работи допълнително утежняват ситуацията.
2.2. Затрудненията на учениците – през погледа на учителя
Действителните затруднения могат да се разделят на три основни групи – по математика, с пространственото мислене и технологични.
Ясно е, че геодезията, а и всички инженерни специалности, изискват добро владеене на математически знания – тригонометрия, аналитична геометрия, изчислителни методи. Голяма част от учениците имат пропуски по математика още от основния етап, което затруднява разбирането на материала. Най-сериозните затруднения са в 11-ти клас, когато се изучават координатни изчисления. Тригонометричните функции, които са в основата, а също и геометрията са“ препъникамъка” за учениците от втори гимназиален етап.
Според учебната програма по математика тригонометричните функции се появяват още в края на 9- ти клас, застъпват се в 10-ти клас и по-разширено се изучават в 11-ти клас. Следователно в средата на 11-ти клас учениците трябва да могат да ги използват успешно и да разберат, че те са приложими в практиката. Едно от възможните затруднения могат да бъдат обратните тригонометрични функции, тъй като те не се изучават в средното образование.
Пространственото мислене е ключово за правилното разбиране и работа с топографски планове и карти. Учениците често срещат затруднения при интерпретирането на триизмерните форми на релефа, представени чрез хоризонтали, които са основен елемент при визуализацията на височинните промени в терена. Линиите, които свързват точки с еднаква надморска височина, изискват от учениците да могат да си представят релефа като триизмерна форма, а не просто като набор от криви в една равнина.
Например, учениците често се затрудняват да разберат дали релефът е равнинен само по хоризонталите, особено когато липсват допълнителни символи като стрелки или знаци за низини и върхове. Освен това, правилното определяне на наклоните и ориентацията на терена също изисква усвояване на пространственото представяне и логическото свързване на дадените данни.
Други проблеми са разчитането на скала за линеен мащаб, прецизно позициониране на обекти в координатната система и др. Много ученици изпитват затруднения при трансформирането на двумерните изображения на една равнина в реални пространствени обекти.
В днешно време учениците са изцяло свързани с технологиите и ги използват ежедневно – компютри / лаптопи, смартфони, а сърфирането в интернет пространството е нещо съвсем обичайно за тях. Що се отнася до уменията им с основни софтуери като Excel и Word, то те изненадващо се оказват трудни за тях и работата е възпрепятствана.
За някои ученици се оказва предизвикателство да създадат типова заглавна страница в средата на Microsoft Word или да извършат изчисления по нивелачен карнет в Microsoft Excel. Тези затруднения се дължат на недостатъчни умения за работа с тези софтуери, а също и с неразбиране на компютърните алгоритми.
Работата с бази данни, която намира широко приложение в геоинформатиката и ГИС, също е неразбираема и сложна. През учебната 2024 / 2025 г. учениците в 10-ти клас, специалност „ Геодезия” бяха запознати със софтуерите QGIS и ArcGIS Online, продукти на ESRI. Резултатите в края показват, че ArcGIS Online е по-разбираем за тях, тъй като се отличава с лесен и интуитивен уеб базиран интерфейс за визуализация, който позволява бързо създаване и споделяне на интерактивни карти и уеб приложения. С негова помощ учениците побързо и лесно успяват да пресъздадат дадено картографско съдържание и да използват голяма по обем пространствена информация.
Затрудненията по информационни технологии донякъде могат да се обяснят с недостатъчния брой часове по дисциплината – според учебната програма от 2016 г. в професионалните гимназии от 8-и до 10-ти клас общият хорариум по информационни технологии е 90 учебни часа, а предметът „ Информатика” не се изучава.
2.3. Затрудненията на учениците според самите тях
В края на учебната 2024 / 2025 година бе проведена анкета сред ученици от 11-ти клас от специалности „ Геодезия”, „ Строителство и архитектура”, „ Водно строителство”, „ Транспортно строителство”, като участвалите ученици са 51 на брой.
Фиг. 1. Въпрос № 1
64 ГКЗ 5-6’ 2025