УСТРОЙСТВО И ЗАЩИТА НА ТЕРИТОРИИТЕ
ПРИЛАГАНЕ НА МНОГОКРИТЕРИАЛЕН АНАЛИЗ ЗА УСТОЙЧИВО ПЛАНИРАНЕ НА ТЕРИТОРИИТЕ
Ас. инж. Бисера Иванова, УАСГ
SUMMARY
Sustainable territorial planning requires integrated methods that combine environmental, economic, and social criteria within the decision-making process. This report presents an approach for applying Multi-Criteria Decision Analysis( MCDA) in support of sustainable spatial planning, with a particular focus on the Analytic Hierarchy Process( AHP) for structuring and prioritizing factors. The methodological framework includes the formulation of criteria, construction of a hierarchical model, expert weighting through pairwise comparisons, and normalization using the benefit – cost approach to ensure comparability among heterogeneous indicators. Integrating AHP within a Geographic Information System( GIS) enables spatial weighting and visualization of the results in the form of suitability maps. The findings indicate that AHP provides a traceable and quantitatively grounded basis for selecting among alternative territorial solutions, enhances planning transparency, and strengthens the justification of resource-management decisions. The presented framework highlights the potential of MCDA to advance methodological approaches to sustainable spatial planning.
Keywords: sustainable planning, MCDA, AHP, GIS, spatial analysis, spatial planning, sustainable development.
РЕЗЮМЕ
Устойчивото планиране на териториите изисква интегрирани методи, които обединяват екологични, икономически и социални критерии в процеса на вземане на решения. Настоящият доклад представя подход за прилагане на многокритериален анализ за вземане на решения( MCDA) в подкрепа на устойчивото устройствено планиране, с акцент върху метода Analytic Hierarchy Process( AHP) за структуриране и приоритизация на факторите. Методологичният подход включва формулиране на критерии, изграждане на йерархичен модел, експертно претегляне чрез сравнения по двойки и нормализация чрез benefit-cost подход за съпоставимост на хетерогенни показатели. Интегрирането на AHP в географска информационна система( ГИС) позволява пространствено претегляне и визуализация на резултатите под формата на карти. Направените изводи показват, че AHP осигурява проследим и количествено обоснован избор между алтернативни териториални решения, подпомага прозрачността на планирането и повишава аргументираността при управлението на ресурсите. Представената рамка очертава потенциала на MCDA за усъвършенстване на методическите подходи към устойчивото устройствено планиране.
Ключови думи: устойчиво планиране, MCDA, AHP, ГИС, пространствен анализ, устройствено планиране, устойчиво развитие.
1. УСТОЙЧИВО ПЛАНИРАНЕ НА ТЕРИТОРИИТЕ
Устойчивото планиране на териториите изисква интегрирани методи, които отчитат екологични, икономически и социални аспекти в процеса на вземане на решения. Терминът устойчиво развитие се превръща във водещ принцип на пространствените и секторните политики на Европейския съюз и ООН. Според класическата дефиниция устойчивото развитие „ удовлетворява потребностите на настоящето, без да възпрепятства възможностите на бъдещите поколения да удовлетворяват техните собствени нужди“ [ 2 ].
Необходимостта от устойчиво планиране произтича от съвкупността от глобални тенденции – ускорени темпове на урбанизация, натиск върху природните ресурси, ограничения капацитет на земната повърхност и задълбочаващите се климатични промени. Прогнозите на ООН посочват, че до 2050 г. близо 70 % от населението в света ще живее в градове [ 7 ], което ще доведе до засилване на териториалните конфликти между урбанизация, земеделие и природни екосистеми. Тези процеси изискват систематични решения за развитието на териториите както по отношение на ресурсната ефективност, така и по отношение на адаптацията и устойчивостта на екосистемите към климатичните промени [ 4 ].
2. НЕОБХОДИМОСТ ОТ МНОГОКРИТЕРИАЛЕН ПОДХОД ПРИ УСТРОЙСТВЕНОТО ПЛАНИРАНЕ
Ключов инструмент за интегриране на принципите на устойчивото развитие в управлението на териториите е устройственото планиране. В България то е регламентирано със Закона за устройство на територията( ЗУТ) и формира пространствената политика на териториалните единици. Общите устройствени планове( ОУП) определят общата структура на територията, преобладаващото предназначение, устройствените режими, съвместяването на различни функции и връзките между тях. Те обхващат широк спектър от елементи – урбанизирани, земеделски и горски територии, защитени зони, територии с културно-историческо наследство, транспортна и инженерна инфраструктура, както и територии с различна степен на уязвимост. ОУП се разработват на основата на комплексни анализи( социално-икономически, демографски, екологични, инженерно-геоложки, инфраструктурни и териториални) и подлежат на екологична оценка, като процесът включва и обществени обсъждания, гарантиращи участие на заинтересованите страни [ 1 ].
Характерът и обхватът на тези анализи показват, че устройственото планиране неизбежно включва съгласуване на множество взаимносвързани фактори и конкуриращи се интереси – между урбанизация и земеделие, икономическо развитие и опазване на природните ресурси, инфраструктурни нужди,
ГКЗ 5-6’ 2025 51