Бургас
Варна
Видин
вр. Мургаш
вр. Мусала
Кърджали
Ловеч
Пазарджик
Разград
Сливен
София
Общо колва валежи над 160 mm
• Дунавската равнина до подножието на Стара планина – от запад на изток: по поречията на реките Тополовец, Корманица, Милчинска, Видбол, Арчар, Лом, Огоста, Ботуня, Скът, Каменица и Вит, Осъм, Росица, Янтра, горното течение на Русенски Лом( Малък Лом), горното и долното течение на Провадийска река до Белославското и Варненско езеро, яз. Полетковци( при гр. Кула), яз. Рабиша, яз. Скомля, между Разград, Добрич и Силистра, около изкуствено създадени водоеми, от северозапад на яз. Тича и при вливането на Дервишка река в Голяма Камчия, както и по поречието на последната при гр. Дългопол;
• Софийската котловина – гр. София по поречията на реките Какач, Суходолска, Перловска и Слатинска, около Драгоманското и Алдомировското блато и по поречието на р. Искър преди яз. Искър;
• По долината на р. Струма, северно от гр. Благоевград, около яз. Диканите и по поречието на р. Джерман, преди вливането ѝ;
• По поречието на р. Места при вливането на р. Канина;
• Горнотракийската низина – по поречието на р. Марица и притоците ѝ р. Сазлийка и Стара река, около яз. Овчарица и също по поречието на р. Тунджа( южно от гр. Сливен и северно от гр. Ямбол).
Фиг. 9. Данни за релеф, хидрография, ПОРН, държавна и общинска пътна и железопътна мрежа – изведени са участъци, определени с ниво на риск над 3
При туризма се предполага, че по-засегнат ще бъде морският, тъй като в планините, въпреки пороите при проливни дъждове, водата се оттича към ниските части. Повреди може да се очакват основно за туристическата инфраструктура, а така да се намали и туристическият поток, особено ако това се случи в активния сезон.
3.3. Модели на разпространение на наводненията при различни сценарии на нарастващи количества валежи и нива на водните тела в резултат на изменението на климата
В контекста на изменението на климата и предходни проучвания на авторите [ 5, 6 ] е установено, че годишните количества валежи показват тенденция към намаляване, но в същото време екстремните стойности се увеличават. Краят на пролетта и началото на лятото( втората половина на май и първата на юни) се характеризират с най-високи количества валежи и положителни трендове. В същото време валежите през август и септември намаляват, въпреки че началото на есента понякога се отличава с вторичен пик на екстремни количества.
Анализът на данните за последните 19 години подчертава сезонната променливост на валежите, като големите количества се изместват към периода пролетлято за сметка на есен-зима. Зимният максимум на валежите е през януари, но през последните години все почесто валежите са под формата на дъжд вместо сняг, особено в ниските части на страната.
При средногодишно количество на валежите за страната 643 mm, средномесечната стойност е приблизително 53.6 mm. В табл. 2 е представено разпределението на валежите над 160 mm по месеци, азбучен ред на станциите и по години, както и общият брой случаи, в които месечните валежи надвишават три пъти средното и се считат за екстремни стойности.
Таблица 2. Подробното разпределението по месеци, станции, години и брой случаи на валежите над 160 mm в периода 2005 – 2023 г.
Станция
Месец януари 2021--- 2005
2013 2021 2023
----- 5
ГКЗ 5-6’ 2025 39