Фиг. 6. Графично разпределение на данните от таблиците за миналите наводнения в периода 2011 – 2019 г. от всички Басейнови дирекции, обобщени по общини
С по над 20 регистрирани наводнения са 12 общини – Вълчи дол, Враца, Правец, Златоград, Хасково, Димитровград, Добрич-селска, Карлово, Габрово, Кирково, Тунджа и Смолян. Представеното разпределение на данните би следвало да е детайлизиран вариант на фиг. 1, но има разлики както в периодите, така и в броя, предвид това, че и тук данните са от различни източници – данните на НСИ са само на ниво области.
3.2. Анализи за определяне на риска от наводнения за населените места, земеделските земи и пътната инфраструктура
Направен е анализ за оценка на риска от наводнения за населените места на територията на страната. Резултатите са представени на фиг. 7 – в жълто са дадени населени места в зони с риск над 3 – изведени са 1099 населени места.
Направена е класификация на общините по отношение броя на населените места с риск над 3 във всяка от тях. Изведени са 17 общини, в които попадат 10 и повече населени места със стойност на риска над 3 – това са общ. Рудозем, Мездра, Ботевград, Габрово, Тетевен, Троян, Севлиево, Симитли, Кюстендил, Правец, Велико Търново, Трън, Елена, Смолян, Столична, Стара Загора и Своге.
За изведените тук данни е направено сравнение с тези за минали наводнения за периода 2011 – 2019 г. на територията на същите общини. От изброените в горния параграф с по-специално внимание следва да се разглеждат общините Габрово( с 39 минали наводнения), Кюстендил( с 19), Правец( с 21), Смолян( със 120), Стара Загора( с 18) и Своге( с 18).
По отношение на населените места негативните ефекти от наводненията могат да бъдат класифицирани в различни категории, в зависимост от тяхното естество и въздействие върху общностите и инфраструктурата, но най-често се свеждат до материални щети и икономическите последици от тях. Материалните щети се отнасят към повредени или унищожени жилищни и обществени сгради, и домове. Повредени или разрушени улици, сривове в електрическите, водоснабдителните и канализационните системи, увредени съоръжения за телекомуникации и интернет, и още други.
На фиг. 8 са дадени всички обработваеми земи по данни от [ 24 ] в черно – отделени са по код( 40) в битонален растер. Приложена е растерна зонална статистика за извеждане от всички обработваеми земи на зоните със стойност на риска над 3 – получено е, че това са 23.1 %, основно разположени в западната част на Дунавската равнина, Софийската котловина и централната част на Горнотракийската низина.
Фиг. 8. Резултати за извеждане на зони с повишен риск от наводнения за обработваемите земи
Фиг. 7. Населени места със стойност на изчисления риск от наводнения над 3 и класификация на общините по брой населени места с висок риск, представени съвместно с данни за административно деление, хидрография и ПОРН
Селското стопанство е първичен сектор на икономиката на страната и в зависимост от това кога се случват наводненията може да бъде унищожена реколтата или да се намалят добивите.
Изпълнени са и анализи по отношение на държавната и общинска пътна, и железопътната мрежи. Направената оценка показва, че има риск за 37,9 % от жп линиите, 21.7 % от държавната и 17.6 % от общинската пътна мрежа. Нормално е в първия случай процентите да са по-високи, защото при проектирането се съблюдават специфични условия за превишения на трасетата. За транспортната инфраструктура може да се очакват още повреди при съоръженията, а също затруднения и нарушения в движението на стоки и хора.
На фиг. 9 са показани данни за релеф и хидрография, съвместно с резултатите от класификацията на железопътната и пътна мрежи, спрямо принадлежността им към съответна зона на риск. Високо ниво на риска( над 4) се отчита за:
38 ГКЗ 5-6’ 2025