Основен проблем в националната практика по отношение на съдебните автотехническите експертизи е остарялата и неадекватна нормативна уредба, която регулира дейността на съдебните автотехнически експерти. Сред основните слабости могат да се откроят:
• Липса на съвременни стандарти и методики – към момента няма уеднаквена методология за провеждане на автотехнически експертизи, което отваря възможности за субективизъм и разнопосочни тълкувания от различни вещи лица;
• Неясни критерии за квалификация и контрол – в много случаи съдебните експерти не преминават през редовни обучения или атестации, а институциите рядко проверяват тяхната подготовка;
• Ограничен технологичен капацитет – използването на иновативни инструменти като софтуер за симулации, 3D моделиране или анализ чрез дронови данни все още е изключение, а не правило.
Тези недостатъци водят до ниско доверие в експертизите, забавяне на съдебни дела и в определени случаи – до несправедливи решения.
4. ПРЕДИМСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРИЛАГАНЕ СЪВРЕМЕННИ ФОТОГРАМЕТРИЧНИ МЕТОДИ ЗА ОПИСАНИЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОГЛЕДА НА ПТП
Както беше отбелязано по-горе огледът на мястото на пътнотранспортно произшествие е критичен етап в съдебно-експертния процес. За съжаление традиционните методи за документиране, основани на ръчни измервания и скици, често водят до непълно или неточно възпроизвеждане на събитието с всички произтичащи от това усложнения в доказването на обективната истина.
Изхождайки от постановката, че няма нищо пообективно от фотографската снимка( изключваме намесите на изкуствения интелект) следва, че за осигуряването на обективност и безпристрастност при регистрацията на ситуацията е необходимо да се приложи метод различен от създаването на ръчни скици и схеми.
В последните години фотограметрията, като наука за извличане на метрична информация от изображения – се превърна в основен инструмент за документиране и реконструкция на местопроизшествията. Съвременните цифрови технологии, дронове и 3D софтуер позволяват създаването на изключително точни модели, които подпомагат експертите при анализ и визуализация на механизма на произшествието( фиг. 3).
Фиг. 3. Аерофотоснимка на пътнотранспортно произшествие [ 2 ]
Прилагането на фотограметрията при оглед на ПТП включва няколко последователни етапа: заснемане, обработка и анализ. Заснемането може да бъде наземно или въздушно( чрез БЛС). Използват се камери с висока резолюция и GPS / RTK позициониране. Снимковият материал се обработва в специализиран софтуер като Agisoft Metashape, RealityCapture или Pix4D, чрез който се изгражда облак от точки и тримерен модел. Моделът се мащабира и геореферира, което позволява прецизни измервания и създаване на ортофотопланове и цифрови модели на терена.
Използването на фотограметрични методи при оглед на ПТП предлага редица предимства:
• Висока точност на измерванията – до сантиметрова точност при правилна калибрация;
• Бързина и безопасност на работа – заснемането от дрон отнема минути без прекъсване на движението;
• Възпроизводимост и проверимост – данните могат да бъдат архивирани и повторно анализирани;
• Възможност за интеграция с други данни – например GPS-траектории и симулации на сблъсъка.
Практическите примери от съдебната практика( макар и оскъдни) показват, че фотограметричните резултати по нищо не отстъпват на традиционните методи за докуметиране на ПТП. Същевременно прилагането на аерофотограметрия по аерофотоснимки, получени с помощта на БЛА, осигурява изключителна детайлност и спестява време и ресурси. Освен това, тримерните модели предоставят реалистични визуални представи за местоположението на участниците в пътно транспортното произшествие непосредствено след неговото възникване.
ГКЗ 5-6’ 2025 31