обхождане теренни условия , водят до понижаване на ефективността от контрола на изпълнението на дейностите в тези имоти . Това налага изборът на комбинирана методика с използване на традиционните таксационни измервания на терена , Решението на проблема се състои в приложението на ГИС , фотограметрия и дистанционни методи , съчетани с традиционните методи при контрола на горскостопанските работи .
Част от разглежданите проблеми , свързани с маломерността и разпръснатостта на горските имотите , чието решение се търси в настоящата разработка , се дължат на начина на възстановяване на собствеността в земите и горите в горските територии на България , направено през 90-те години на XX в . [ 4 ], [ 9 ], [ 10 ]. Това доведе до изкуствена разпокъсаност в горските територии , изкривяване на таксационните данни и трудно поддържане на информацията за стопанисването им [ 2 ]. И до сега цифровите модели има неотстранени груби („ явни фактически грешки “) и систематични грешки във векторната базата данни за горите у нас по отношение на графическите елементи , собствеността , вида на територията , предназначението и начина на трайно ползване . Не са малко случаите , за които грешките и разминаванията между графичната и атрибутната базата данни са причина за унищожаване на цели насаждения – на терена са гори , а по документи са обработваеми площи , пасища и др .
Анализът на получените резултати сочи , че в голяма част от горските имоти е допуснато неправилно прилагане на разпоредбите на Наредба № 8 за сечите в горите [ 6 ]. Основните разминавания са в технологията на извеждане на сечта . От изведените два вида възобновителни сечи , общото между тях е , че дървостоят се изсича чрез отваряне на прозорци ( котли ) в местата със започнал възобновителен процес за период – при груповопостепенната не по-малък от 40 години за високостъблените и 30 години за издънковите насаждения , а за постепенно-котловинната за период не по-малък от 20 години , а за насаждения , попадащи в защитени зони по НАТУРА2000 , е 30 години .
При анализ и дешифриране по разновременни спътникови изображения на изследваните обекти с изведени възобновителни сечи , се установи , че в голяма част от насажденията не е спазена технологията на сечта . Дървостоят е изреждан равномерно по цялата площ с голяма интензивност , което е по-характерно за краткосрочно-постепенните сечи . В някои насаждения след така изведените сечи и последвалите ги повреди от абиотични и биотични фактори състоянието им е значително влошено . В смесените насажденията от изображенията е видно , че ползването е главно от наличните иглолистни видове , без значение какво е процентното им участие в основния дървостой . При провеждане на отгледни сечи се забелязва , че е допуснато разкъсването на склопа и отварянето на прозорци , което не следва да се допуска по време на отглеждане на дървостоя . Съгласно разпоредбите на нормативната уредба , след извеждането на сечта , средната пълнота на насажденията не би следвало да бъде по-ниска от 0.7 .
Негативните резултати от нецелесъобразно стопанисване в частните гори се наслагват с условията на промени в климата и чести периоди на засушавания , които водят до възникване на фитосанитарни проблеми , свързани с болести , вредители и други поражения от биотичен и абиотичен характер и повишен риск от горски пожари .
От направеното изследване се потвърди , че масово основната цел на собствениците на горски имоти е максимална икономическата полза от извършваните сечи . Не се предвиждат допълнителни инвестиции за подпомагане на възобновяването , залесяване или други мероприятия , които биха подобрили състоянието на гората в бъдеще . Основен водещ елемент при воденето на сеч е пазарната ситуация за дървесина , поради което в много смесени насаждения при сечта се избира дървесният вид , който е най-търсен в момента на пазара . Това не е научно обоснован аргумент и води до влошаване на състоянието на гората , както и ограничава потенциала ѝ в бъдеще . Собственикът не гледа на имота си като дългосрочна инвестиция , която би имала по-голяма възвращаемост в един бъдещ момент .
5 . ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ
В резултат на приложената комбинирана технология за контрол на дейностите в горски територии , собственост на физически лица , чрез възможностите на дистанционните изследвания и ГИС могат да се направят следните обобщения и изводи . Автоматизирани са дейностите по контрол на мероприятията в горски територии - частна собственост , като е постигната бързина и удобство в работния процес чрез приложените иновативни решения за компютърно анализиране на състоянието на насажденията преди и след извеждане на мероприятията . Повишена е точността и ефективността при контрола на извършваните мероприятия и добиваните количества дървесина в горски територии , собственост на физически лица . Получени са обективни данни и информация за начина на стопанисване на гори от частните собственици и е направена оценка за прилагането на Закона за горите в тези специфични по своето стопанисване и управление горски територии .
Анализираните проблеми в настоящата разработка относно стопанисването и контрола на горски територии с частна собственост могат да намерят ефективни технологични решения , препоръките за които са формулирани по следния начин .
Необходимо е създаване на обща база данни на ГИС за горскостопанските програми в България на ниво РДГ , която в момента не е изградена и това затруднява в голяма степен контрола в горските територии - частна собственост . Препоръчително е да се завиши ефективността на контролните дейности на РДГ и да се заложи прилагането на нови технологии и свободно достъпни данни и платформи за ГИС , които ще дадат възможност за своевременен контрол и бързо локализиране на проблемни сечища на терена . Заснемането на действащи сечища с безпилотна летателна система в края на определения срок за извеждане на сечта и дешифрирането на получените изображения на засегнатите насаждения , ще даде точни данни за прецизността на изведените лесовъдски мероприятия и съответно насоката , в кои проблемни сечища трябва да бъде проведен по-строг режим на контрол . Степента на изпълнение на мероприятията и динамиката в състоянието на насажденията е целесъобразно да се констатира чрез теренни проучвания , съчетани с разновременен анализ на цифрови изображения на горската територия . Наложително е подобряването на културата на стопанисване на частните собственици и повишаване на отговорността им към притежавания от тях горски ресурс посредством по-добро
34 ГКЗ 5-6 ’ 2024