Списание ГКЗ 5-6' 2024 | Page 13

При технологични схеми на близкообхватната цифрова фотограметрия , при които се използва корелационен анализ за разпознаване на идентични точки от припокриващи се изображения и регистриране на част от елементите на външното ориентиране при формиране на изображенията е характерно позиционната точност да се формира от начина на разпознаване на идентичните точки .

При цифровото ортотрансформиране от съществено значение е правилното определяне размера на елементите от матрицата , които съответсват на размера на елементарния участък за трансформиране от местността ∆р [ 5 ]. Определянето на ∆p най-често е обвързано с пространствената разделителна способност на суровото изображение и мащабът , в който се изработва ортоплана . Така например ” Размерът на елементарния участък за трансформиране от местността “ се определя по формулата :

( 9 ) ∆p � ∆ . m ,

където : �- геометрическото разрешение на суровото изображение ;

За да е възможно създаването на ортотрансформирано изображение по цифрови аероснимки с помощтта на определен математически апарат и алгоритми е необходимо изпълнението на следните две условия :

• Да са известни елементите на външно ориентиране за всяка от единичните снимки ;

• Да е наличен цифров модел на релефа в пределите на снимките .

Следователно точността на цифровото ортофото ще е в зависимост от точността на определяне на ЕВО ( елементите на външното ориентиране ) и точността на цифровия модел . Пространственото разрешение на цифровото изображение се свързва с разрешението на непрекъснатото изображение чрез зависимостта :

( 10 ) ∆ξ � ����

�� �μm� ,

където пространственото разрешение R на непрекъснатото изображение се измерва в брой линии на ( lin / mm ).

Както е известно пространственото разрешение на непрекъснатото фотографско изображение зависи от разрешението на обектива и от разрешението на емулсията . От практическа гледна точка се ползва известно презапасяване по точност , което се обосновава с анализ на подпикелната точност на цифровите изображения , която обикновено се оценява на 0.7 . Δξ . В съответствие с това практическата формула за определяна на стъпката на сканиране добива вида :

( 11 ) ∆ξ � ���

�� �μm� .

Оценките по формула ( 11 ) дават съответно стойности на растерa ( таблица 1 ).

Таблица 1 . Стойности на разстера

Получените оценки показват , че за да се получи точност , съизмерима с непрекъснатото изображение е необходимо да се ползва малък размер на стъпката на сканиране . Зависимостта , която свързва растера на сканиране и пространственото разрешение има вида :

( 12 ) ΔX � m . Δ� �

� . �� . � ���� . �

�

� . �� . � ���� . � . �

, където H е височината на летене над съответния обект , а f – фокусното разстояние на камерата , r е разрешението .

При планиране на заснемания за целите на инвестиционни проекти следва да се осигури подходящо ΔX , отговарящо на необходимата точност .

При тримерно векторизиране ( при стереонаблюдение ), за да се постигне планова и височинна точност в положението на обектите е необходимо да бъде постигнат GSD от порядъка на 8-10 сm . При определяне на плановото положение на обекти от формиране на ортофотоплан физическата големина на пиксела следва да бъде 2 пъти по-малка ( фиг . 1 ). Удачно е при изготвяне на планове за вертикално планиране по данни от заснемания с близкообхватна фотограметрия да се използва съчетание от филтриран облак от точки и ортофотоизображение ( фиг . 2 ).

ГКЗ 5-6 ’ 2024 11