Списание ГКЗ 3-4' 2026 | Page 19

Таблица 1. Параметри на извършените заснемания с БЛС
Дата Полет
Височина на летене [ m ]
29.01.2025 1 55
29.01.2025 2 65
05.03.2025 1 55
05.03.2025 2 60
04.04.2025 1 60
04.04.2025 2 60
Режим на летене
Постоянна височина( AGL from Home) Постоянна височина( AGL from Home) Постоянна височина( AGL from Home) Проследяване на терена( Terrain Follow) Проследяване на терена( Terrain Follow) Проследяване на терена( Terrain Follow)
Брой изображения
Надлъжно / напречно застъпване
658 80 % / 70 %
941 80 % / 70 %
1093 80 % / 70 %
702 80 % / 70 %
613 80 % / 70 %
491 80 % / 70 %
4.5. Геодезическо заснемане на опорни и контролни точки
За всеки полет са заснети между 7 и 13 наземни опорни точки, както и допълнителни контролни точки за оценката на точността, измерени в RTK режим с ГНСС приемника. За допълнителна точност, за целите на заснемането чрез БЛС, е извършено и статично ГНСС измерване на базова точка. Суровите данни от статичния режим( RINEX формат) са обработени впоследствие в Trimble Business Center. Наземните опорни точки са равномерно разпределени по площта на заснемане и спрямо денивелация на терена, за да осигурят надеждно абсолютно ориентиране на 3D модела.
Общо са обработени шест полета за трите месеца, в които е извършен мониторинга. Всяко месечно заснемане обхваща два полета, покриващи двете половини на трасето. Броят на заснетите изображения варира от 491 до 1093 за отделен полет, в зависимост от конфигурацията на летене и разширяването на обхвата към нови строителни зони.
5. ОБРАБОТКА НА ДАННИТЕ 5.1. PPK последваща обработка
Първата стъпка в обработката на данните има за цел да се повиши точността на координатите на проекционните центрове. Извършено е конвертирането на суровите ГНСС записи( формат T02) в стандартния RINEX формат чрез RINEX Converter. Получените файлове, заедно с ГНСС данни от БЛС(. mrk и. bin формати), се зареждат в REDToolBox за PPK( Post-Processing Kinematic) обработка. В резултат изравнените координати на проекционните центрове се записват директно в EXIF метаданните на изображенията. Тази стъпка е ключова за постигане на повисока точност на крайните фотограметрични продукти чрез предварително определяне на линейните елементите на относителното ориентиране.
Фиг. 2. Плътен облак от точки( полет 1 на 05.03.2025 г.)
5.2. Фотограметрична обработка
За целите на фотограметричната обработка е използван софтуерен продукт Pix4Dmapper. Обработката протича в следните последователни процеси: вътрешно и относително ориентиране на изображенията чрез автоматично измерване на свързващите точки и генериране на рядък облак, абсолютно ориентиране и фототриангулация чрез отбождане на опорните точки върху изображенията, оптимизиране и генериране на плътен облак от точки( фиг. 2 и фиг. 3), текстуриран 3D модел и генериране на цифров модел на повърхността( DSM) и ортомозайка.
Фиг. 3. Плътен облак от точки( полет 2 на 05.03.2025 г.) 5.3. Обработка на плътния облак от точки
Обработката на плътните облаци от точки е извършена в Autodesk ReCap – специализиран софтуер за обработка на данни от лазерно сканиране и фотограметрични проекти. Те са експортирани във файлов
ГКЗ 3-4’ 2026 17