ГЕОДЕЗИЯ
ОТ ТРАДИЦИОННИ КЪМ СЪВРЕМЕННИ ТЕХНОЛОГИИ ПРИ МОДЕЛИРАНЕ НА ТЕРЕНА
Доц. д-р инж. Кристина Микренска, д-р инж. Габриела Симеонова, УАСГ
SUMMARY
The present study examines the application and comparative analysis of various methods for collecting geospatial data with the aim of creating a digital elevation model over an area that is part of a former agricultural airfield near the town of Rakovski. For the purposes of the study, the following methods were employed: classical geodetic measurements using a total station, geometric levelling, GNSS measurements with a physical base station, aerial surveying with an unmanned aerial vehicle( UAV), and terrestrial laser scanning( TLS). The collected data were processed and analysed to assess the accuracy, applicability, and limitations of each method. The results of the study provide a solid basis for selecting appropriate technologies depending on the specific conditions and tasks in geodetic practice. от конкретните условия на терена, изискванията към точността и наличния ресурс.
Настоящото изследване се фокусира върху сравнителен анализ на пет метода за набиране на геопространствени данни – класически геодезически измервания с тотална станция, геометрична нивелация, ГНСС измервания с физическа базова станция [ 8 ], [ 9 ], [ 10 ], въздушно заснемане с безпилотен летателен апарат( БЛА) и наземно лазерно сканиране( НЛС). Избраният обект за тяхното изследване е част от бивше селскостопанско летище, разположено северозападно от гр. Раковски( фиг. 1). Чрез анализ на резултатите, получени от различните технологии, се цели да се оцени точността и ефективността на всеки метод.
Keywords: terrain model, total station, geometric levelling, GNSS, UAV, TLS.
РЕЗЮМЕ
Настоящото изследване разглежда прилагането и сравнителния анализ на различни методи за набиране на геопространствени данни с цел създаване на теренен модел върху обект – част от бивше селскостопанско летище в близост до гр. Раковски. За целите на проучването са използвани класически геодезически измервания с тотална станция, геометрична нивелация, ГНСС( GNSS) измервания с физическа базова станция, въздушно заснемане с безпилотен летателен апарат и наземно лазерно сканиране. Събраните данни са обработени и анализирани с цел оценка на точността, приложимостта и ограниченията на всеки метод. Резултатите от изследването предоставят обоснована основа за избор на подходящи технологии в зависимост от конкретните условия и задачи в геодезическата практика.
Ключови думи: модел на терена, тотална станция, геометрична нивелация, ГНСС, БЛС, НЛС.
ВЪВЕДЕНИЕ
Създаването на модел на терена е от съществено значение за редица приложения в областта на геодезията и инфраструктурно проектиране [ 6 ], [ 7 ], [ 12 ], [ 16 ]. Качеството на крайния модел зависи пряко от точността и надеждността на използваните технологии за събиране на геопространствени данни.
Съвременната практика предлага широка гама от методи за набиране на геопространствени данни – от класически геодезически технологии до съвременни дистанционни подходи [ 1 ], [ 2 ], [ 4 ], [ 5 ], [ 12 ]. Всеки от методите имат свои предимства, ограничения и подходящи области на приложение. В този контекст възниква необходимостта от сравнение между различните технологии с цел избор на най-подходящата в зависимост
Фиг. 1. Обект на изследването
ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ И ПОЛУЧЕНИ РЕЗУЛТАТИ Работна геодезическа основа
За набиране на геопространствени данни в рамките на изследването са стабилизирани три работни точки( рт 1, рт 2 и рт 3) с маркиращи пирони. Координатите и височините им са определени в съответствие с изискванията на Инструкция № РД-02-20-25, посредством ГНСС измервания в реално време с една помощна( Rover) базова станция( чл. 31, ал. 1, т. 1 в), двукратно( чл. 31, ал. 1), с продължителност на всяко измерване по 30 секунди( чл. 31, ал. 1, т. 3), с интервал на измерванията – 1 секунда( чл. 31, ал. 1, т. 4) и тип на решенията – фиксирани( чл. 31, ал. 1, т. 5).
За разполагането на базова станция е извършено предварително проучване на съществуващите точки от геодезическата мрежа с местно предназначение( ГММП) на съдебен район Пловдив. Най-близките и подходящи за обекта се оказаха точки dt 174 и tt 67. След проверка на терен бе установено, че точка tt 67 е унищожена. Поради това за позициониране на базовата станция е използвана dt174. Получените данни за работната геодезическа основа са показани в табл. 1.
ГКЗ 3-4’ 2025 3