Списание ГКЗ 3-4' 2024 | Page 41

единствения поземлен имот променил основното си предназначение – за жилищни нужди ( в кафяв цвят ).

Останалите земеделските земи се използват по предназначение , с НТП : ниви и трайни насаждения .

5.3 . Възможни предвиждания на ОУП за способът на устройствено планиране

Анализът на състоянието на двата масива земеделска земя , подлежащи на урбанизация показва , че има законовата възможност да се приложат и двата способа на устройствено планиране .

• И в двата масива има налични неурегулирани поземлени имоти и територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план ;

• И в двата случая липсва реализирана необходимата публична инфраструктура , тоест има необходимост от нейното цялостно и единно планиране ;

• При Фрагмент 1 : около 30 % от територията е усвоена , т . е . взети са устройствени решения за частни инициативи , и те са реализирани . При евентуално прилагане на способа по чл . 16 от ЗУТ , тези поземлени имоти следва да бъдат изключени и сравнително трудно би се осигурило преструктуриране и комасиране на останалите неусвоени имоти в масива . Поради вече утвърдения транспортен достъп до застроените поземлени имоти , бъдещата транспортна организация , следва да я отрази , което отново не дава много възможности , за оптимизиране на уличната мрежа . В тази устройствена ситуация , целесъобразен способ се явява този по чл . 17 от ЗУТ , тоест да се продължи прилагането на регулация по имотни граници , като се предвидят и необходимите терени за публични дейности за обслужване на територията . За целта , недвижимите имоти - собственост на юридически и физически лица , следва да бъдат отчуждавани по реда на ЗДС / ЗОС за обектите - публична собственост на държавата и общините .

• При Фрагмент 2 : територията все още е неусвоена и бъдещ обхват на планиране , лесно би изключил единствения застроен имот . Целесъобразен способ за устройствено планиране се явява този по реда на чл . 16 от ЗУТ . Той ще осигури единно решение и възможност за предвиждане и реализация на необходимата публична инфраструктура с минимална икономическа тежест за общината от една страна , а от друга всеки собственик на поземлен имот ще получи добавена стойност към своята собственост , чрез осигурена оптимална форма за застрояване и обслужване на урегулирания си поземлен имот ( в т . ч . комасиране / делба ), и непосредствен достъп до обектите на техническата , социалната инфраструктура и обектите на зелената система .

6 . ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Прегледът на законовите норми и устройствена практика при разработване на ОУП показва , че при него задължително се проучва състоянието на поземлените ресурси по територии и тяхната планова обезпеченост , и се прогнозира тяхното развитие . На тази база лесно могат да се определят особеностите на териториите и техните бъдещи устройствени нужди . Видимо и от произволно подбраните , но показателни примери , може в достатъчна степен да се обосноват препоръки за способ на устройствено планиране и неговия обхват , още на ниво Общ устройствен план . Тоест , еднозначно могат да бъдат определени подходящите крайградски територии с приоритетно или задължително прилагане на конкретен способ . Нещо повече , определяйки подходящите територии за това , сравнително ясно може да бъде и дефиниран и обхватът им – например да позволява реализация на заложените в ОУП решения , в т . ч . и необходимата им публична инфраструктура . За тази цел е целесъобразно да бъде разширена ролята на Правилата и нормативите за прилагане на ОУП ( в т . ч . и подкрепено с ясни законови регламенти ), за да съдържат и по-конкретни насоки за по-ниското ниво на планиране - разработване на ПУП . В т . ч . възложителите още на ниво задание на ОУП могат да формулират изискванията си за допълнителни устройствени проучвания и разработване на специализирани графични материали-схеми , с които да се представят границите на зони с необходимост от изготвяне на цялостен ПУП ( н . е . обхват на територии със задължително / приоритетно прилагане на способа на чл . 16 от ЗУТ ). Това би било адекватно средство за общината да осигури цялостно и осмислено устройствено планиране на крайградските територии ( а не решения „ на парче “), и да обезпечи достатъчно терени за публичните мероприятия ,

ГКЗ 3-4 ’ 2024 39