Съществен принос на изследването е идентифицирането на неизвестни досега скални брегове и рифове . Тези скални насипи са абразионно-структурни форми , устойчиви на вълнови процеси .
Фиг . 5 . Дигитален цифров модел на брега на Черноморец базиран на данни от многолъчев ехолот и UAV фотограметрия
Фиг . 7 . Карта на дънните субстрати в акваторията на Черноморец
Фиг . 6 . Сонарна мозайка на Залив Св . Никола , Черноморец
Съвременна абразионна тераса маркира геоморфоложката обстановка на акватория в дълбочина до 2 m , покрита с блокове и камъни ( фиг . 4 ; фиг . 5 ). На поголяма дълбочина се разкрива абразионно-акумулативно дъно със сложен релеф от абразионно-структурни форми . Комплексът от различни геоложки форми на морското дъно е предпоставка за събиране на височинни и растерни данни с безпилотни летателни апарати ( фиг . 5 ).
Характеристиката на субстрата е пряко свързана с наблюдаваните дънни форми . Например , плитката част на бреговия склон е представена от абразионно-структурно дъно , изградено от скалист субстрат . До 15 m дълбочина , върху скалните брегове , се наблюдава тънък слой от едри седименти , изложени на директни вълни . Полегатият акумулативен склон е с преобладаващи среднозърнести до едрозърнести пясъчни наноси ( фиг . 5 ).
Фиг . 8 . Подводни форми на релефа в акваторията на Черноморец
6 . ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ
Настоящото изследване демонстрира комбинирането на въздушното фото картиране и геофизични изследвания в едномилната зона на българското черноморско крайбрежие . За анализ на различни подходи за
26 ГКЗ 3-4 ’ 2024