оборудвани с подходящ сензор за фотограметрия и двучестотен GNSS за директно георефериране с последваща обработка . В периода 2019 – 2022 г . авторът е ръководител на работна група , от която са извършени тестови и работни въздушни фотограметрични заснемания на планински територии ( тестов участък в Плана планина и 250 km 2 от Природен парк „ Врачански Балкан “), при което успешно e приложен кинематичен метод с последваща обработка ( PPK – Post-Processing Kinematic ) за прецизно георефериране на изображения от безпилотни летателни системи . Извършени са полетни мисии с различни класове БЛС – мултикоптери от любителския клас и специализирани безпилотни полетни системи . Получени са топографски продукти с висока разделителна способност за територията на ПП „ Врачански Балкан “.
В пета глава е извършена оценка на точността на ортофотомозайката и числения модел на земната повърхност на природен парк „ Врачански Балкан “, като е разработена методология за изследване на грешките и е изготвен статистически анализ на височинните и плановите грешки . Получена е точността на финалните топографски данни с висока пространствена разделителна способност .
В заключение с удоволствие отбелязвам значителните научни и научно-приложни приноси на доц . д-р Д . Динков в представянето на методиката и технологията за фотограметрично заснемане , и
картографиране на планински райони с безпилотни летателни системи . Проведените проучвания и постигнатите резултати водят до фундаменталния извод , че правилното прилагане на фотограметричния UAS-PPK- SfM – работен процес осигурява възможности за получаването на качествени и прецизни топографски данни за планински територии . Получените научни резултати могат да послужат като основа за обективна оценка за практическата приложимост на БЛС от „ микро “ - категория при въздушното фотограметрично заснемане на планински райони със сложен релеф и прилагане на „ директно “ георефериране с последваща обработка . Числените топографски данни , получени чрез приложение на безпилотна въздушна фотограметрия , отговарят на международните стандарти за едромащабно картографиране и проучване на планинска територия , независимо от липсата на разработена съвременна нормативна база в България . Достъпният и точен език , ясното изложение на научните и практически аспекти на описаните методи и средства са гаранция за голямата полза от този монографичен труд за специалистите в областта на фотограметрията , другите дистанционни методи и картографията .
София , 20.09.2023 г . Доц . д-р инж . Радка Колева , Лесотехнически университет
ГКЗ 1-2 ’ 2024 47