на сложни инфраструктури и застроени площи, данните трябва да обхващат и третото пространствено измерение. Въпреки че геопространствените технологии предлагат много възможности за интеграция на 3D данни, в България все още има ограничени опити за приложение в градската среда. Много от предоставяните данни и услуги остават двуизмерни, а в редица случаи( например за кадастрални и регулационни планове, подземни проводи и съоръжения) данните не са налични в цифров формат. Традиционните кадастрални услуги, основаващи се на 2D парцелите, могат да бъдат инструмент при създаването на цифрови близнаци и да спомогнат за адекватното отразяване на реалността в урбанизираните територии.
2. СТАНДАРТИ
В процеса на реализиране на концепцията за умен град са разработени различни съвременни стандарти, сред които е и CityGML. Този стандарт задава концептуален модел и формат за обмен, който улеснява представянето, съхранението и обмена на виртуални 3D модели на градове. CityGML подпомага интеграцията на геопространствени данни за различни приложения, свързани с умни градове и цифрови близнаци, като градско и ландшафтно планиране, строително-информационно моделиране( BIM), мобилни комуникации и управление на бедствия.
ГИС услугите предлагат геопространствени данни и функции за пространствен анализ, които са от ключово значение за градския дизайн. BIM обхваща 3D моделиране, визуализация на информация и активно използване на модели в целия жизнен цикъл на архитектурната, инженерната и строителната фаза. BIM предлага много повече от стандартните 2D или 3D компютърно проектирани( CAD) чертежи за управление на сградите. Информацията за съоръжението и свързаната с него база данни трябва да бъдат интегрирани с територията която заемат, за да служат като полезен инструмент за собствениците и операторите. BIM използва геопространствени данни, включително имотни граници, геоложки данни, и съдържа информация, важна за купувачи, собственици и други участници.
3. ЗНАЧЕНИЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ГЕОПРОСТРАНСТВЕНИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА УМНИ ГРАДОВЕ
Човек в съвременното информационно общество бързо взаимодейства с информацията, която също бързо се появява, постоянно се актуализира и приема нови форми. Така става необходимо да се събира, съхранява, разпространява и използва огромно количество информация за пространството и явленията около нас. Освен това тази информация може да бъде с различно качество. Ето защо възниква въпросът за нейния анализ и оценка. Съвременната геодезия вече използва и продължава да развива най-новите методи и технологии за получаване и използване на пространствени данни. Координираното осигуряване на ефективно взаимодействие между националната икономика и обществото( включително социалната сфера и териториалното управление) е важен фактор за развитието на страната, всяка териториална единица поотделно. Днес обществото изисква повишаване на нивото на комфорт в градската среда. За висококачествено и удобно ниво на развитие на териториите са необходими надеждни и точни геодезически данни. За да се използва територията по предназначение, с полза, с удобство, е необходимо да се вземат предвид особеностите на пространственото разположение на теренните обекти, тяхната пространствена организация. В допълнение към това е важна информацията за степента на развитие, естеството на територията, както и за климатичните, екологичните, геоложките, хидроложките и други условия. Такава информация ще получим в резултат на инженерногеодезически проучвания, а ако използваме дистанционно наблюдение, вкл. автоматизирани методи, тогава актуализирането на данните за територията, тяхната актуалност за даден период от време, престава да бъде проблем. Идеята е да се създаде единна геоинформационна система, която да комбинира геодезическа и тематична информация [ 4 ].
4. РОЛЯТА НА ГЕОДЕЗИЯТА В КОНЦЕПЦИЯТА " УМЕН ГРАД "
Геодезията играе ключова роля в концепцията за " умен град ", като предоставя основата за интелигентно управление на градските ресурси и инфраструктура. Ето какви са основните аспекти:
4.1. Прецизно позициониране и картографиране
• Геодезически мрежи: Точността на геодезическите мрежи позволява точно картографиране на градската инфраструктура, което е основа за всяко интелигентно управление.
• Технологии за картографиране: LiDAR, GNSS, SLAM, фотограметрия, спътникови изображения, помагат за създаване на детайлни карти, необходими за анализи и планиране.
4.2. Управление на данни
• Географски информационни системи( ГИС):
• ГИС обединяват и анализират геопространствени данни, което позволява на градските управи да вземат информирани решения за развитие, транспорт и услуги.
• Интеграция на данни:
Събиране и анализ на данни от различни източници( като сензори и IoT устройства) за оптимизация на ресурсите.
Разработването на цифрови бази данни, свързани със земята, включва не само цялостно събиране на подходящи данни, но и тяхното интегриране в обща координатна система. След това тази интеграция трябва да се разшири до интегрирането на социални, икономически, екологични и географски фактори, така че да позволи извличане на данни, интерпретация и визуализация на различни стратегии за смекчаване на изменението на климата и адаптиране [ 5 ].
4.3. Мониторинг и управление
• Управление на транспорта:
Геодезията позволява оптимизация на транспортните мрежи, чрез анализ на трафика и пътните условия. Пример за това е Цифровият близнак за пристанището на Хамбург- фокусиран върху изобразяване на физическите свойства на контейнерен терминал и всички негови операции в цифровия свят. Информацията трябва да тече добре и в двете посоки: цифровият близнак трябва да интерпретира получените данни и да ги използва за вземане на решения.
4 ГКЗ 1-2’ 2025