Фиг. 5. Най-високата температура на океана, регистрирана някога. Среднодневна температура на повърхността на океана, 1981 – 2024 г. Източник на данните: Dataset NOAA OISST V2.1 | Image Credit: ClimateReanalyzer. org, Climate Change Institute, University of Maine, Dataset. NOAA OISS
3. МОДЕЛИ НА КП И РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНЕТО ПО ФДМ
Въз основа на ФДМ и многобройни други научни изследвания понастоящем е натрупана ценна информация, разкриваща реалното състояние на климата. Съвременните ГИС се явяват оптимална среда за нейното съхранение, натрупване и актуализиране. Тези данни са безценни за създаването на различни модели и прогнозни оценки за изменението на климата.
Така например, през 20-те години на XX век сръбският учен Милутин Миланкович разработва теория, според която основните климатични промени се дължат на слънчевото лъчение, което достига до Земята и зависи от орбиталните фактори: ексцентрицитет на земната орбита( 0,0167) с период на изменение 92 000 г.; наклон на земната ос( 23,45 °) с период 41 000 г.; прецесия( преместване на пролетната равноденствена точка) с период 21 000 г. Тези фактори предизвикват ледниковите периоди, както и затоплянето на климата на Земята. За демонстрация на съчетаването на тези фактори Миланкович изчислява колебанията на слънчевото лъчение на еквивалентна географска ширина 65 ° N [ 1 ].
Съществуват теории, че промените в климата се дължат не само на природни причини, но и на човека [ 2 ] и че „ съвременната антропогенна дейност е съизмерима с дейността на стихийните природни процеси. В настоящия момент е изкривена естествената отражателна способност на Земята, вследствие изсичане на гори, разораване на земеделски земи, създаване на изкуствени водни площи и т. н. Анализите показват, че вследствие на затоплянето обемът на ледниците на Земята годишно намалява с около 250 км 3“ [ 3 ]. По данни от спътникови снимки през последните 25 години от леда са освободени значителни крайбрежни територии на о. Гренландия. Съществуват и разчети за максималното възможно повишение на нивото на Световния океан при разтопяване на всички ледници [ 3 ].
Най-често изучването и прогнозирането на климатични промени се осъществява посредством числени модели, поради което някои учени наричат колегите си“ алармисти” и изказват резерви по отношение точността на дългосрочните прогнози [ 1 ].
В своята лекция [ 11 ] пред академичната общност в БАН академик Тодор Николов заявява, че „ Климатът на Земята и климатичните промени през милиардната история на планетата Земя са се определяли от множество фактори, които си взаимодействат помежду си. Наивно е да се твърди, че глобалното затопляне на планетата ни е предизвикано само от човека и е започнало преди малко повече от столетие, и има научни доказателства за това.“ и че „ Сега в обхвата на това течение са политици и дипломати от най-висок ранг, начело с Междуправителствения панел за климатични промени( МПКП)( Intergovernmental Panel on Climate Change, IPCC) в структурата на OOH. Днес в много страни има министри, комисари и други от този род, които са се заели с „ управление на климата“ и „ Някой да е чул какви успехи имат тези усилия на политиците( при използване на колосални средства!) за спирането на климатичните колебания? Същите нулеви резултати ще има, ако се опитаме да спрем въртенето на Земята около Слънцето или да отдалечим нашата планета на по-голямо разстояние от Слънцето, макар че за това има( луди) идеи!“ [ 11 ]. Той посочва още, че всички фактори, които влияят върху климата на Земята, не се проявяват еднозначно и едновременно, а оказват сложни взаимодействия и като вследствие се формират различни климати. „ Всъщност това е един фундаментален въпрос в климатологията – за така наречената неединственост на климата.“ Много учени се опитват да намерят отговор на този въпрос. Сред тях се откроява американският метеоролог Едуард Нортън Лоренц, който е сред основателите на съвременната динамична метеорология. Неговият труд „ Детерминирано непериодично поведение“ се счита за основополагащ в теорията на хаоса. Лоренц достига до своите идеи за хаоса по време на математическото моделиране на глобалното метеорологично време. Според него климатът на Земята не може да бъде един-единствен за дълги периоди и образно обяснява, че метеорологичното време е „ динамична система с пет милиона променливи“. Лоренц заявява, че „ климатичната система е чувствителна и към малки пертурбации( изменения), и че тази чувствителност може да бъде даже по-висока, отколкото ни внушават моделите. В подкрепа на това се явява метафоричният израз „ Ефект на пеперудата“ [ 11 ]. В това отношение трябва да се отбележат приносите на българския учен акад. Стойчо Панчев в теорията на хаоса и динамиката на метеорологическите процеси. Академик Тодор Николов обобщава, че „ В реалността, в която живеем и наблюдаваме климатични промени с тревожни тенденции, като глобалното затопляне, единственият разумен изход остава по-дълбоко опознаване на закономерностите в глобалните колебания на климатите в историята на Земята. Внушаването, че можем да спрем сегашната тенденция към леко повишение на температурите на Земята е наивно. А това се втълпява на хората от поредица личности, които нямат нищо общо с науката.“ „ Ако е позволено да се помолим: нека да спрат спекулациите поне за началото на глобалното затопляне – науката е показала и доказала, че този процес започва в началото на холоцена, т. е. преди 12 000 – 10 000 г. Тази тенденция продължава и до днес и това е ход на естествен процес. Неоспоримо е обаче влиянието на човека върху този процес. Той допълва, че за преодоляване на основните
54 ГКЗ 1-2’ 2025