създават модели на многогодишния режим на времето, тъй като климатът представлява съвкупност от метеорологичните елементи, които характеризират средното състояние на атмосферата в конкретно място от земната повърхност.
Основните климато-образуващи фактори са слънчевата радиация, атмосферната циркулация и вида на земно покритие( постилащата повърхност на Земята). Слънчевата радиация се явява главен фактор, защото именно топлинният ефект на ЕМЕ определя в най-голяма степен формирането на климата. Радиацията, излъчена от Слънцето, нагрява почвата и всички обекти, разположени върху земната повърхност, които от своя страна излъчват топлина и по този начин формират температурата на въздуха. Освен от ъгъла, под който падат слънчевите лъчи, затоплянето зависи и от земната повърхност( от характеристиките на релефа, водните басейни, растителността и т. н.). В този аспект ФДМ се явяват основно средство за доставянето на обективни, точни и актуални данни и за тях. Ролята на атмосферната циркулация( която е неразривно свързана със слънчевата радиация) като климато-образуващ фактор се определя предимно от ветровете( постоянни или периодични) чрез тяхното климатично въздействие върху циклоните и антициклоните. При срещата на въздушни маси с различна температура и влажност се получава сблъсък помежду им и така( на границата между тях) се формира атмосферен фронт. Промените в разпределението на атмосферното налягане създават условия както за хоризонтално, така и за кръгово движение на въздушните маси. По този начин се образуват циклоните и антициклоните [ 9 ]. Понастоящем те се изучават предимно чрез дистанционно придобитите данни от метеорологичните спътници [ 2 ]. Важни климатични фактори са географското положение, надморската височина, водните басейни, океанските, морските и въздушните течения, релефа, растителността,
химическия състав на атмосферата и т. н. Те формират отделните климатични елементи( валежи, облачност, мъгла, вятър, температура и влажност на въздуха, атмосферно налягане), които се явяват конкретна проява на климата в дадено място и за определен период от време. В съвременната климатология има различни системи за групиране на местните климати в климатични зони. Класификацията на Кьопен [ 9 ] се основава на средните месечни и годишни температури и количествата на валежите. Нейната основополагаща идея е, че местната флора най-добре отразява климатичните особености. Ето защо границите на климатични зони са сходни с тези на съответни фитогеографски области. Тази класификация най-добре кореспондира с ФДМ, тъй като те предоставят големи възможности за изчуването на растителността( чрез използването на изображения, създадени чрез различни вегетационни индекси). Информацията, предоставена от ФДМ, се използва успешно за изготвянето на краткосрочни и дългосрочни прогнози на времето, за редица научно-приложни изследвания, за изуването на тенденциите в изменението на климата, за изследването и прогнозирането на различни климатични бедствия и др.
Въз основа на натрупаните научни данни се установяват множество съвременни климатични промени, някои от които са обобщени в следващото изложение. Така например се наблюдава ясно изразена тенденция на аномално повишаване на сеизмичната активност на цялата ни планета. Обезпокоително е значителното нарастване както на броя на земетресенията, така и на магнитуда и енергията им. Според данните на Международния сеизмологичен център( ISC) от 1990 г. насам се наблюдава повишаване на енергията на земетресенията по цялата планета( континентите и океанското дъно). На фиг. 1 са показани графики на енергията на земетресенията.
Фиг. 1. Графики на енергията на земетресенията по години. Източник на графиките: https:// regnum. ru / article / 3101660, https:// regnum. ru / article / 2913426
През 2023 г. за първи път в историята на изуването на климата във всеки океански басейн е регистрирано образуването на тропически циклон от 5-та категория( който е най-високият по сила). На практика всеки ураган от тази категория поставя рекорд по сила, продължителност и скорост на усилване в сравнение с ураганите от предходните години [ 10 ]. Например ураганът „ Отис” само за 12 часа се трансформира от обикновена тропическа буря до ураган от 5-та категория и нанася разрушителни поражения. Такова катастрофално увеличаване на скоростта на ураганния вятър се дължи на аномалното затопляне на океана, което авторът на доклада разглежда в [ 1 ]. Загряването му предизвика отделянето на все по-голямо количество влага в атмосферата. Ето защо през периода от 1995 г. насам се регистрира значителен ръст на съдържанието на влага в атмосферата над океана. Графиките на фиг. 2 нагледно показват измененията на изпарението на океана и температурата на въздуха над повърхността му. След 1995 г. те непрекъснато се увеличат и разкриват тревожна тенденция на затопляне на световния океан и атмосферата над него.
52 ГКЗ 1-2’ 2025