ОБРАЗОВАНИЕ И ПРОФЕСИОНАЛНА ПРАКТИКА
КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ И ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ФОТОГРАМЕТРИЯ И ДРУГИ ДИСТАНЦИОННИ МЕТОДИ
Доц. д-р инж. Нели Здравчева, УАСГ
SUMMARY
The author, by profession a teacher in the field of training in technical disciplines and an engineer in geodesy, photogrammetry, and cartography, examines modern climate problems and the role of remote sensing in providing information about them. The importance of GIS for the storage, accumulation, updating, and analysis of remotely received data and for the creation of mathematical models and climate forecasts is also analyzed. The paper also draws attention to the role of modern higher technical education [ in particular, that of photogrammetry and remote sensing( PRS)] for optimal study of climate changes and the training of personnel to contribute to their timely research and neutralization
Keywords: photogrammetric and remote sensing methods, GIS, climate change.
РЕЗЮМЕ
Авторът, по професия педагог в областта на обучението по технически дисциплини и инженер по геодезия, фотограметрия и картография, разглежда съвременните климатични промени и ролята на дистанционните изследвания за осигуряването на информация за тях. Анализирана е и ролята на ГИС за съхранението, натрупването, актуализирането, анализирането на дистанционно получените данни и за създаването на математически модели и прогнози за климата. В доклада е отделено внимание и на ролята на съвременното висше техническо образование( в частност това по фотограметрия и други дистанционни методи( ФДМ)) за оптималното изучване на климатичните промени и подготовката на кадри, които да допринесат за своевременното им изследване и неутрализиране.
Ключови думи: фотограметрични и дистанционни методи, ГИС, климатични промени.
1. ВЪВЕДЕНИЕ
През последните години в световен мащаб се наблюдава стремително увеличаване на броя на тревожни климатични промени( КП), пораждащи множество големи природни бедствия. Тяхната динамика се характеризира с експоненциална крива на нарастването им. КП се явяват реална заплаха за живота и здравето на хората и за равновесието на екосистемите и причиняват огромни щети от различен характер. Вече за никого не е тайна, че понастоящем климатичните катаклизми придобиват все по-синхронен характер и се случват внезапно дори на места, където традиционно не са наблюдавани. Заради тях много жители на земята изведнъж се превръщат в климатични бежанци и изпитват кошмар, защото са лишени от спокойния си живот и от цялото си имущество. Ето защо разглежданата тема е не просто актуална, но и жизненоважна. Преди няколко месеца прогресивният световноизвестен учен Егон Чолакян направи няколко спешни обръщения [ 4 ], [ 5 ],[ 6 ], [ 7 ] към световните лидери и към всички хора на планетата след участието си в съвместната сесия на Нобеловия комитет и Националната академия на науките във Вашингтон, където са обсъждани въпросите за мисинформацията и дезинформацията. За него това става повратна точка, тъй като се е шокирал от факта „ колко е огромен обемът на недостоверната информация около проблема с изменението на климата“. Това подбужда Чолакян да направи тези изявления и апелира, че „ въпросът е НЕОТЛОЖЕН и е от първостепенно значение за оцеляването на всичко живо на нашата планета“.
2. НАКРАТКО ЗА КЛИМАТА, КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ И ИЗУЧАВНЕТО ИМ ЧРЕЗ ФДМ
Климатът [ 9 ]( от гръцки: κλίμα( klimatos) – наклон) е многогодишен статистически режим на времето, характерен за дадена местност( в зависимост от географското и́ положение). Неговото изучаване се базира на определянето на средните стойности на отделни метеорологични елементи въз основа на дългогодишни данни за тях. Въпреки че такива измервания се правят от преди повече от 250 години, сред всички известни методи и източници на данни за климата и климатичните промени ярко се откроява ролята на съвременните дистанционни методи( ФДМ). Това никак не случайно, защото те осигуряват напълно обективни, естествено генерализирани, икономически изгодни, повсеместни, достъпни, надеждни, геореферирани, пространствени, количествени и качествени данни за климатичните фактори както на сушата, така и във високите части на атмосферата и океаните в почти реално време и при това от разстояние( чрез дистанционно изследване – без да е необходим пряк физически контакт с изследваните обекти и явления и без да се нанасят екологични щети).
Дистанционното изследване на климата на Земята и неговото изменение се основава на анализа, измерването и тематичното интерпретиране на данни и изображения, получени от множество сензори, работещи в различни спектрални диапазони на ЕМС. Ефективността и качеството на ДИ се определя от много фактори – вида на спътниците и техните орбити, параметрите на конкретните системи за ДИ( пространственото, спектралното, радиометричното, времевото разрешение и т. н.), от софтуерните продукти и методите за обработка на данните и изображенията [ 2 ]( като компютърна класификация и др.) от симбиозата на ФДМ с ГИС. Те се явяват едни от найоптималните съвременни средства за извършване на климатичен и екологичен мониторинг, който авторът на доклада анализира в [ 8 ]. Днес с гордост може да се заяви, че са изведени в орбита множество метеорологични спътници и е изградена световна мрежа за наблюдения и доставяне на данни за различните климатични фактори, която обхваща цялото земно кълбо, и основна заслуга за това имат ФДМ. Данните от тях се използват, за да се определят стойности на климатичните фактори, да се
ГКЗ 1-2’ 2025 51