Фиг. 4. Графика на първата технологична схема
Първата стъпка е премахването на данните от ГНСС приемника на БЛС, защото БЛС, с която е извършено заснемането, не използва RTK режим, както и поради използването на локална координатна система за измерването на опорните точки.
Втората стъпка от обработката включва вътрешното и относителното ориентиране на изображенията. За определянето на елементите на ориентиране се използва уравнението за колинеарност [ 2 ]. Резултатът от този процес е получаването на т. нар. рядък облак от свързващи точки.
Следващият етап от обработка е извършването на абсолютното ориентиране. Измерени са общо 20 опорни точки върху изображенията, като точността изчислена в средата на софтуерния продукт е 0.332 px.
Четвъртата стъпка е създаването на плътния облак от точки въз основа на изчислените елементи на вътрешно и външно( относително и абсолютно) ориентиране на изображенията. В основата на генерирането на плътен облак от точки лежат дълбочинните карти, които са генерирани за всеки проекционен център. Този етап включва и ръчно изтриване на всички точки от плътния облак, които не попадат върху паметника.
Мрежовият модел, наричан още и полигонален модел( тримерна многоъгълна мрежа), се създава, за да се генерира коректна геометрия на обекта.
Следващият етап от обработката е генериране на текстура, като преди това се прави калибриране на радиометричните характеристики.
Последните две стъпки включват генерирането на 3D фотореалистичен модел( Фиг. 10) и създаването на ортофотомозайки.
Фиг. 5. Графика на втората технологична схема
За целите на оптимизирането на редкия облак от точки са използвани следните параметри – несигурност при реконструкцията, грешка в препроектирането, точност на проектиране.
Първият параметър се изразява чрез отношение на най-голямата полуос към най-малката полуос на елипсата на грешката на триангулираните координати на 3D точките. Изборът на подходяща стойност е изключително важен, защото е възможно да се премахнат точки от редкия облак, които са необходими за получаване на качествен резултат при изпълнение на следващите етапи от обработката. На Фиг. 6 е показан пример, при който при неподходяща стойност се получава проблем при ориентирането на част от точките в облака.
Фиг. 6. Проблемна при неправилен избор на стойност
В този случай при използване на стойност 70 вместо 50, проблемът е отстранен( фиг. 7).
5. ВТОРА ТЕХНОЛОГИЧНА СХЕМА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТРИМЕРЕН МОДЕЛ
Направен е експеримент като към първата технологична схема са добавени две допълнителни стъпки – оптимизиране на редкия облак от точки и следователно ориентирането на изображенията, както и създаване на маски за изображенията от БЛС. Графика на технологичната схема е показана на фиг. 5.
Фиг. 7. Резултати при прилагането на подходяща й
Максималната грешка на препроектиране се изчислява в нормализирани единици за всички изображения, в които е измерена точка на свързване. Високата грешка на препроектиране обикновено показва слаба точност на локализиране на съответните проекции на точките на етапа на съпоставянето им. Тя е характерна и за фалшивите съвпадения. Премахването на такива точки може да подобри точността на последващата стъпка на оптимизация. Избрана е стойност 0.7.
ГКЗ 1-2’ 2025 17