референтна система( елипсоид или сфера), се изобразят върху равнина( карта), това води до деформиране на дължините, ъглите, посоките и площите. Съществуват много картни проекции. При конформните( равноъгълни) проекции се запазва равенството на ъглите, но се получават съответни разлики в разстоянията и площите. Деформацията не може да бъде елиминирана напълно, тя винаги присъства при всеки вид картографски проекции, но може да бъде сведено до минимум с помощта на т. нар. проекции с ниско изкривяване.
Ключови думи: картография, карти, картни проекции, деформации, координатни системи.
1. ВЪВЕДЕНИЕ
Думата ДЕФОРМА̀ ЦИЯ в българския език произлиза от латинската deformatio „ обезобразяване“ [ 3 ]. Книжовното значение на думата е „ изменение“; „ разрушаване на нормалната форма на нещо“; „ обезформяване“, „ обезобразяване“. Чуждицата е наложена в научната и професионална литература, свързана с Геодезия и Картография. Използва се не само за картографски проекции, но и при нарушение в формата на инженерни съоръжения( сгради, тунели, мостове, язовирни стени, тръби, конструкции и пр.). Думата „ деформация“ може да бъде еднозначно заменена с израза „ линейно изкривяване“ или „ дисторзия 1“. Тези термини са наложени в литературата на английски език, но не са усвоени и общоприети в литературата на български език, поради което, тук ще бъде използвана думата „ деформация“.
Несъответствието между хоризонталното „ наземно“ разстояние и неговото проектирано представяне могат да бъдат изчислени като части на милион( ppm). Деформация от порядъка на ± 400 ppm често може да се наблюдава например при Универсалната трансверзална Меркарторова система( UTM), което отговаря на 40 cm / km разлика при разстоянията. Това означава, че физическо измерено разстояние на земята от един километър, представено върху карта, в този случай ще бъде с четиридесет сантиментра по-късо или по-дълго в картната повърхност. Такова несъответствие може да бъде недопустимо за някои приложения в практиката, като инженерно проектиране, геодезия, строителство и кадастър, които изискват повисока точност на измервания.
Подборът на координатна система може да бъде от изключително значение и трябва да бъде съобразен с изискванията за точност и прецизност на конкретната работа, задача или проект. Проблемът е, че това често бива пренебрегвано поради две основни причини. Първо подборът от картографски проекции в България е много ограничен и второ, липсва информация за деформациите на тези проекции за териториите на страната. На практика не се прави оценка за деформациите в зоната на интерес спрямо избрана координатна система, дори и тя да бъде новопроектирана локална система.
Проблемът с деформациите при проектиране на картографски проекции е добре известен на всички геодезисти. Методи за създаване на различните видове картографски проекции и техните приложения в практиката са описани в учебниците по геодезия, картография и друга научна литература. Тези методи обаче обикновено включват тяхното дефиниране спрямо елипсоида( или сферата) и отчитат само мащаба в центъра на проекцията, но не съдържат анализ на деформации за цялата зона на проектиране спрямо вариациите на релефа и отдалечеността от основната проекционна ос.
2. ВИДОВЕ КАРТНИ ПРОЕКЦИИ
Координатите на съвременните геопространствени данни се отнасят до някаква триизмерна пространствена координатна система( датум 2). Бързото адаптиране към т. нар. 3D координати през последното десетилетие е предизвикано от навлизането на нови технологии, които предоставят 3D измервания, включително Глобални навигационни спътникови системи( GNSS), тотални станции, лазерни скенери, дронове и пр.
1
„ Дисторзия“( лат. distorsio, англ. distortion). Погрешното представяне върху карта или изображение на формата, площта, разстоянието или посоката на или посоката между географските обекти в сравнение с техните истински измервания върху извитата повърхност на Земята [ 6 ].
2
“ Датум” в Геодезията е пространствена референтна система( например елипсоид) или абстрактна координатна система с референтна повърхност( например морското ниво), която служи за предоставяне на изходни пространствени данни( координати и височини) за геодезически измервания и картографиране. [ 2 ].
97