Това означава, че качественият фактор на лунната среда, характеризиращ затихването на вълните, е по-висок от този на Земята. Имайки предвид факта, че повърхностният минерален състав е доминиран от анортозит( богат на калций алумосиликат), това означава, че Луната звучи като гигантска стъклена сфера, резонираща на сеизмичните вълни много по-интензивно, отколкото това става на Земята. Ето защо сеизмичните вълни затихват по-малко, отколкото на Земята, а „ кода“ вълните са много по-продължителни на сеизмограмите на лунотресенията. Силата на лунните трусове обикновено се измерва по скалата на Рихтер, калибрирана спрямо земните условия. Наблюдаваните лунни трусове са били предимно под 3 по скалата на Рихтер; най-силните регистрирани сеизмични събития на Луната са с магнитуд между 5 и 5,7( Mmax).
Плитките лунни трусове са регистрирани с магнитуд до 5,5. Между 1972 и 1977 г. са наблюдавани общо 28 плитки лунотресения – по-малко от всички останали.
Дълбоките лунотресения обикновено стават в рамките на изолирани петна с километричен размер, понякога наричани гнезда или клъстери. Мощностният спектър на вибрациите им е в честотната област 0.5-8 Hz. Високият скок при освобождаване на напреженията е типичен за всички видове лунотресения.
4. СЕИЗМИЧНИ СЪБИТИЯ НА МАРС( МАРСОТРЕСЕНИЯ)
Марсотресенията са регистрирани основно от мисията на НАСА „ InSight“. Има данни за над няколко стотици трусове, някои от тях с максимални магнитуди около 4- 4,7. Регистрирани са общо над 1 500 трусове. За сравнително краткия период на мисията „ InSight“ този брой сеизмични събития показват, че Марс е умерено сеизмично активна планета – много по-активна от Луната( с изключение на дълбоките лунни трусове), но по-малко активна от Земята. Като цяло честотната област на регистрираните сеизмични вълни е между 0,4- 1,0 Hz и 0,2- 0,4 Hz. Това означава доминиране на относително ниски честоти и бързо затихване на високочестотните сеизмичните сигнали. До днес е регистрирана само сеизмичност генерирана в кората на Марс. Тези сеизмични събития бяха използвани като цяло, за да се докаже, че дълбоката вътрешност на Марс показва много подобна на земната марсодинамика – разтопено ядро, твърда мантия, активна кора с много бивши и активни вулкани.
Сеизмичните събития с висока честота обикновено са свързани с екстензионната марсодинамика и са по-плитки. Нискочестотните трусове най-често са свързани с компресионен режим. При всички земетресения се смята, че механизмът на генериране се дължи на охлаждащия ефект на планетата, който все още е в процес на развитие, а марсотресенията се привързват към видими разломи и разломни структури, регистрирани на повърхността на Марс.
Най-силното регистрирано до момента марсотресение е с магнитуд 4,7 по Рихтер и предизвика вибрации, отекващи през планетата в продължение на поне шест часа. То е записано от спускаемия апарат „ InSight“ на НАСА на 4 май 2022 г. – фиг. 3. Това сеизмично събитие се счита за много силно за условията на Марс.
Натрупванията на напрежения се разглеждат като резултат от милиарди години планетарна еволюция, включително охлаждането и свиването на различни части на планетата с различна скорост. Все още не е напълно ясно, защо някои части на планетата изглежда имат по-висока концентрация на напрежения от други. Един ден тази информация може да послужи за да се разбере къде би било по-безопасно за хората да живеят на Марс и кои райони биха искали да избягват!
Два огромни удара от метеорити са регистрирани от сеизмометъра „ InSight“ [ 8 ], доказвайки разпространението на повърхностните сеизмични вълни, които са за първи път документирани на друга планета [ 8 ]. Силата на марсотресенията обикновено се измерва по скалата на Рихтер, калибрирана спрямо земните условия.
54