Земетресенията условно се разделят по дълбочина в зависимост от възникването им на „ плитки”( дълбочини между 0 и 33 km – в земната кора), „ междинни“( дълбочини между 33 и 300 km) и „ дълбоки“( между 300 и 760 km) в земната мантия. Силата на земетресенията обикновено се измерва по магнитудната скала на Рихтер.
3. СЕИЗМИЧНИ СЪБИТИЯ НА ЛУНАТА( ЛУНОТРЕСЕНИЯ)
По време на мисиите „ Аполо“ и сеизмичните регистрации на Луната са получени изненадващи резултати за лунотресенията [ 1 ]. Според дълбочината на възникване те са разделени на „ дълбоки“ и „ плитки“ лунотресения и според произхода си биват:
- Естествени лунотресения- дълбоки и плитки. Смята се, че дълбоките лунни земетресения(~ 700 km под повърхността) вероятно имат приливен произход. Плитки лунни трусове( 50 – 220 km под повърхността), някои от тях на дълбочина до 30 km. Плитките лунни трусове са настъпили в интервала на дълбочина 30-200 km – в горната част на мантията, но не и в кората на Луната. Произходът не е много ясен( учените предполагат, че се дължат на свиването на Луната по време на охлаждането на вътрешността на спътника). Съществува относително сходство с вътреплочовите земетресения и тяхното възникване. Спадът на напрежението е огромен – най-вероятно поради разрушаването на скалното вещество в дълбоката вътрешност на Луната. Няма връзка между приливите и плитките лунни трусове.
- Термични лунотресения( хладната лунна кора се разширява, когато слънчевата светлина се върне след двуседмичната лунна нощ). Важна е термичната зависимост за термичните лунни трусове, дължащи се на изгрева и залеза. Температурните промени на повърхността са от порядъка на + 120 0 C до – 130 0 C. Сеизмичните събития, дължащи се на ефекта на нагряване-охлаждане, стават на много малки дълбочини, имат ниски магнитуди и нисък очакван интензитет. Излъчват сравнително краткотраен сеизмичен сигнал.
- Вибрации при удар на метеорит( генерирани от ударите на метеоритите върху повърхността на Луната). Регистрирани са 11 удара на метеорити над 1 тон [ 3 ].
- Изкуствено генерирани сеизмични събития чрез взривове и човешки удари. Извършени са общо 9 активни изкуствени сътресения( удари от лунен модул, взривове или човешки удари). Изкуствено генерирани сеизмични вълни са направени в два специално проектирани активни експеримента на мисията „ Аполо 17“. Единият от тях използва линейно разположение на 3 широколентови сеизмометъра на разстояния 45,7 m. Другият покрива зона с триъгълна форма от 4 геофона( скоростомери) с разстояния от 50-60 m между тях [ 4 ].
Важно е да се отбележи, че сеизмичните сигнали затихват в пъти по-бавно, отколкото в Земята – фиг. 2.
Фиг. 2. Лунотресения с различен произход – термични( вляво), плитки( в средата) и ударни( вдясно)
53