рефлекторите са разположени върху обработен терен на строителна площадка, състояща се предимно от мека земна основа. За по-сигурно закрепване на рефлекторите беше решено да се променят първоначално планираните размери на основата на плочата от 1000 х 1000 х 150 mm, както е посочено в проекта. Вместо това са изградени фундаменти със същите проектни размери, но с увеличена дебелина от 500 mm, като 250 mm от фундамента са заложени под нивото на терена. Това подобрение доведе до това, че половината от основата е под нивото на околния терен, докато останалата половина се простира над терена, както е илюстрирано на фиг. 6 б). Тестовата площадка, използвана за инсталиране на ТО, се намира в зона с ограничен достъп, поради което не се очакват интервенция от хора или животни и поради тези причини не са поставени никакви огради около тях.
В споменатия район са инсталирани шест броя ТО, три за възходяща и три за низходяща орбита, разположени по периметъра на полигона( фиг. 7) и следните параметри за орбиталните пътечки( табл. 1). Точната им позиция е установена чрез прецизни ГНСС измервания в режим RTK( сантиметрова точност), за да могат да бъдат идентифицирани на РСА изображенията. Тъй като първите експерименти бяха предвидени да използват данни от Sentinel-1, следователно това пространствено местоположение на ГНСС беше счетено за достатъчно, за да се установи позицията на ТО в РСА данните. Както е показано на фоновото изображение на фиг. 6, ТО са поставени на места, лесно достъпни с автомобил, за да се осигури лесен монтаж и поддръжка. Тъй като това беше пилотна разработка, екипът реши да разположи ТО на известно разстояние един от друг, за да покрие цялата изследвана площ с тях, а най-голямото разстояние между ТО е 800 m.
а) б) Фиг. 3. Пример за един ТО преди и след монатаж на тестовата площадка.
Тъй като в избрания тестови район основната цел е дългосрочното наблюдение на повърхностни премествания по метод DInSAR и негови подобрения това е причината да се изтеглят и обработват данни от РСА, получени от мисията Sentinеl-1 в режим IW, обработени до SLC продукт. В този тип продукти задължително се запазва фазовият сигнал, необходим за създаване на интерферограми. Изборът и изтеглянето на продуктите Sentinel-1 22 бяха направени с помощта на скрипт на Python от хранилището ASF на USGS. Интерферометричната обработка беше извършена с помощта на Microwave toolbox, част от софтуера SNAP, предоставен безплатно от ESA. За това изследване бяха използвани две орбитални траектории на спътника, а именно възходяща 102 и низходяща 7 – повече подробности са дадени в Таблица 1 по-долу.
22
Data Availability Statement Copernicus Sentinel data 2023. Retrieved from ASF DAAC( https:// search. asf. alaska. edu /#/) 10 April 2024, processed by the ESA
304