по-точни резултати в сравнение с тежестите P = L-1. 6 и P = L-1. Нивото на сигурност на този извод е по-високо от 97 %.
За всички стойности на степенния показател c на тежестния модел( 11)- P = | H |-c, където 0.2 ≤ c ≤ 2.0, средноаритметичната стойност на средните квадратни грешки на изравнените височини на възловите репери в анализираната мрежа е по-малка от най-малката средноаритметична стойност на средните квадратни грешки на изравнените височини на възловите репери, получена чрез тежестите( 10)- P = L-c.
Най-добри резултати от изравнението на първокласната нивелачна мрежа на България – III цикъл с тежестния модел( 10)- P = L-c се получи при стойност на степенния показател c = 1.6, а не при класическото предписание c = 1.
Разликите в mm между изравнените височини на реперите, получени при изравнение с тежести P = L-1 и P = L-1. 6, са отрицателни, което означава, че при изравнение на първокласната нивелачна мрежа на България – III цикъл, тежестният модел P = L-1. 6 произведе физически повисоки височини на реперите в мрежата в сравнение с модела P = L-1, като максималните разлики надхвърлят 8 mm по абсолютна стойност.
Изхождайки от факта, че разликите в mm между изравнените височини на реперите, получени при изравнение с тежести P = L-1 и P = | H |-1, са положителни и почти половината от тях надхвърлят 25 mm.
Генералният извод, който може да се направи е, че итерационните техники намериха повече от 10 по-добри решения при изравнението на първокласната нивелачна мрежа на България III цикъл в сравнение с официално най-доброто такова, представено в труда на Бурилков и Вучкова [ 1 ].
4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Първокласната геометрична нивелация е геодезическият метод, позволяващ определянето на разликите във височините на отдалечени точки от земната повърхност с недостижима към настоящия момент за други измерителни методи точност [ 7 ], [ 8 ], [ 9 ]. Неправилната обработка на данните от полските измервания [ 9, 10 ], базирано на необосновани статистически стереотипи за законите на натрупване на грешки в нивелачните измервания [ 7 ], намиращо отражение в автоматичното преписване на цели части от една инструкция [ 2 ] в нейна“ по-нова версия” [ 3 ] без предварителен анализ на събираните десетилетия нивелачни данни, води до получаване на статистически значително по-лоши крайни резултати при оценката на точността на една първокласна геометрична нивелация.
ЛИТЕРАТУРА
1. Бурилков T., Р. Вучкова, Изравнение на новата нивелачна мрежа I клас на НР България, Геодезия, картография и земеустройство, 1986, 4, 7-9
2. Господинов Сл., Беляшки, T., Е. Пенева,( 2014), Анализ на държавната нивелачна мрежа на Република България, Доклад на работна група по задача 3. Създаване на програма и усъвършенстване на държавните геодезически мрежи( 3.2. Държавна нивелачна мрежа) към Съвета по геодезия, картография и кадастър, АГКК, София. 3. Инструкция за нивелация I и II клас, София, ГУГК, 1980 4. Инструкция № RD-02-20-1 от 15 януари 2021 г. за създаване и поддържане на държавната нивелачна мрежа. В сила от 05.02.2021 г., Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, Обн. ДВ бр. 10 от 5 февруари 2021 г. 5. НИГиФ, Сборник трудове на НИГиФ, 1984, № 5 6. Пенева Е., Височини и височинни системи, София, Военно-географска служба, 2017, ISBN 978-
954-91225-0-3 7. Цветков В., Изравнение на високоточни нивелачни мрежи, Монография, София, 2024, ISBN
978-619-92816-0-4, https:// uacg. bg /? p = 178 & l = 1 & id = 1473 & f = 5 & dp = 54( Accessed 26.09.2024).
8. Cvetkov V., Two adjustments of the second levelling of Finland by using nonconventional weights, Journal of Geodetic Science, 2023, vol. 13, no. 1, https:// doi. org / 10.1515 / jogs-2022-0148( Accessed 26.09.2024)
29