t КРИТ. – едностранен тест 1.696 P( T <= t) двустранен тест 0.021 t КРИТ. – двустранен тест 2.0395
Таблица 4. Разлики в mm между изравнените височини на възловите репери в първокласната нивелация на България III цикъл / 1975 – 1984 г./ с на тежестите- P� L �1 и тежестите P� L и P� | H | �1.
Репер L-1- L-1. 6 L-1- | H |-1 Репер L-1- L-1. 6 L-1- | H |-1 Добрич-8.19 10.29 Зл. Панега-2.64 25.88
Белокопитово |
-6.14 |
0.13 |
Златица |
-1.65 |
-2.75 |
Калипетрово |
-8.16 |
14.70 |
Борован |
-2.97 |
24.00 |
Бургас |
-5.73 |
8.34 |
Гложене |
-4.44 |
6.98 |
Омуртаг |
-4.98 |
10.11 |
Враца |
-5.63 |
26.18 |
Русе |
-4.00 |
12.21 |
Пазарджик |
-6.63 |
23.28 |
Г. Александрово |
-2.94 |
13.11 |
Момчилград |
-6.73 |
28.01 |
Г. Оряховица |
-0.91 |
-5.87 |
Лом |
-6.60 |
23.24 |
Елхово |
-1.24 |
3.25 |
Д. Богров |
-6.62 |
23.80 |
Габрово |
-2.42 |
11.83 |
Монтана |
-5.77 |
23.35 |
Левски |
-1.34 |
3.26 |
Нови Искър |
-5.26 |
33.00 |
Казанлък |
-1.79 |
9.86 |
ГУГК |
-4.85 |
28.71 |
Никопол |
-1.58 |
9.84 |
Пушкаров |
-4.12 |
30.14 |
Гривица |
1.94 |
1.09 |
Драгоман |
-2.39 |
27.81 |
Анализирайки данните представени чрез табл. 1 и фигури 3-4, могат да се направят следните изводи:
Минимизация на сумата на средните квадратни грешки на изравнените височини на възловите репери в нивелачната мрежа на България II цикъл, при итерационно изравнение с тежести( 10)- P = L-c се получи при стойност на степенния показател c = 7. Най-малка медианна стойност на извадките на средните грешки във височините на реперите се получи за извадката на тежести със степенен показател c = 8.
Средноаритметичните стойности на средните квадратни грешки на изравнените височини на възловите репери в мрежата от фиг. 1, получени с тежести P = L-1 и P = L-7, са съответно 24.9 mm и 8.3 mm. Следователно, итерационното решение със степенен показател c = 7 доведе до средно 3 пъти по-малки стойности на средните квадратни грешки на изравнените височини на реперите в нивелачната мрежа на България II цикъл, в сравнение с предписваните от инструкциите [ 3, 4 ] тежести P = L-1. Статистическата значимост на тази разлика е на ниво на сигурност по-високо от 99 %.
Съгласно фиг. 4, увеличаването на степенния показател при тежестите( 10)- P = L-c, корелацията между средните квадратни грешки на изравнените височини на възловите репери в мрежата и отдалечеността на реперите от изходния ВНР 63 намалява. При степенни показатели c = 1 и c = 7, съответно коефициентите на корелация са 0.945 и 0.724.
Съгласно табл. 1, при изравнение с класическите тежести P = L-1 се получиха физически по-високи изравнени височини на възловите репери в нивелачната мрежа на България II цикъл, в сравнение с изравнените височини, получени с тежестите P = L-7.
Генералният извод е, че за данните от Втората нивелация на България, итерационните процедури възпроизведоха 8 статистически значително по-добри решения от класическото изравнение с тежести- P = L-1, предписано в инструкциите [ 3, 4 ].
Резултатите от итерационното изравнение на Третата нивелация на България Итерационното с тежести( 10)- P = L-c и( 11)- P = | H |-c са представени чрез Фигури 5-6 и Таблици 2-4. Анализирайки тези резултатите се вижда, че:
Средноаритметичната стойност на средните квадратни грешки на изравнените височини на възловите репери в мрежата, показана на фиг. 2, получени чрез тежести( 11)- P = | H |-c е минимална. Съгласно Таблици 2-3, тежестите P = | H |-1 произведоха статистически значително
�1. 6
28