Таблица 1. Разпределение на топлинен индекс по райони |
№ |
Описание на район |
Дължина на улична мрежа
[ m ]
|
Площ на сгради
[ m 2 ]
|
Зелени площи [ m 2 ] |
Площ район / част от район
[ m 2 ]
|
Площ с топлинен индекс
> 600 [ m 2 ]
|
% на територия с топлинен индекс
> 600
|
09 ЛОЗЕНЕЦ( С) |
25 797 |
229 971 |
435 677 |
1 269 654 |
77 500 |
6.1 % |
10 ТРИАДИЦА( С) |
61 546 |
517 893 |
755 030 |
2 422 255 |
335 000 |
13.8 % |
02 |
КРАСНО СЕЛО
( СИ)
|
30 884 |
283 567 |
67 210 |
1 082 266 |
200 000 |
18.5 % |
05 СЕРДИКА( ЮЗ) |
62 909 |
470 858 |
113 679 |
2 404 007 |
250 000 |
10.4 % |
01 СРЕДЕЦ |
61 754 |
697 384 |
1 009 448 |
3 021 680 |
647 500 |
21.4 % |
04 ОБОРИЩЕ |
64 225 |
673 957 |
404 260 |
2 643 907 |
477 500 |
18.1 % |
03 ВЪЗРАЖДАНЕ |
79 492 |
738 602 |
273 514 |
2 926 572 |
577 500 |
19.7 % |
Както е видно от таблицата районът, който има най-висок процент площ с топлинен индекс над 600, е СРЕДЕЦ. След него се нареждат районите ОБОРИЩЕ, КРАСНО СЕЛО( СИ) и ВЪЗРАЖДАНЕ. По-слабо засегнати са районите ТРИАДИЦА( С), СЕРДИКА( ЮЗ) и ЛОЗЕНЕЦ( С).
3.2. Пространствено разпределение на топлинния индекс
На фиг. 3 по-горе са повдигнати разглежданите райони, описани в т. 2.1. Забелязва се, че концентрация на потенциални места, на които може да се наблюдават по-екстремни температурни аномалии, има в центъра на изследваната територия. а именно:
� За район Средец – въпреки че значителна част от този административен район е заета от територията на парк „ Борисова градина“, то може да се каже, че има найголяма вероятност за появяване на топлинни острови в северната му част, която се намира между ул. Алабин и бул. Патриарх Евтимий. � За частта от район Лозенец, която е включена в анализа има само един обособен потенциален топлинен остров около УАСГ, БНР и Биологическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски“. Като цяло, този район е с най-нисък процент на висок топлинен индекс. � За включените в анализа части от район Триадица и за район Възраждане концентрацията на зони с висок топлинен индекс и при тях е най-висока в централната част на града от север до бул. Сливница, запад бул. Христо Ботев, на изток до бул. Мария Луиза и Витоща, и на юг до бул. Генерал Скобелев. За Възраждане малко пониска концентрация са идентифицирани някои от жилищните квартали между бул. Христо Ботев и бул. Иван Иванов, бул. Сливница и бул. Тодор Александров, както и около СДВР, и Mall of Sofia. А за Триадица – около ВМА, Александровска Болница и Медицинския университет. � За район Красно село – спорадично разпределени участъци и с не много висока концентрация – успоредно на бул. Тодор Александров от двете страни в участъка от пл. Македония до бул. Иван Евст. Гешов, както и около Петте кьошета, успоредно на бул. Прага до бул. Пенчо Славейков. � В изследваната част от район Сердика влиянието е умерено, като зони с по-висока концентрация има около бул. Мария Луиза, в района на „ Централна гара“, както и около Централен софийски затвор. � В район Оборище концентрация на зони с по-висок топлинен индекс има в западната му част, между бул. Сливница и бул. Цар Освободител, на запад до бул. Мария Луиза, а на изток – до бул. Васил Левски и успоредно на него до паметника на В. Левски.
247