представени извадки в едър мащаб на малки участъци по поречията на р. Марица и р. Струма за представяне акумулирането на оттока чрез функцията Flow Accumulation. Личи ясно и това, че са ползвани данни от различни източници – за релефа( растер), хидрографията от OSM е в зелено и данните от ПОРН в синьо.
2a – пример за участък от р. Марица 2б – пример за участък от р. Струма Фиг. 14. Примери за изчисление акумулирането на оттока с Flow Accumulation
За да се определят зоните с висок риск от наводнения са изпълнени изчисления с Raster Calculator в QGIS. От слоя с данни за земно покритие са рекласифицирани тези за обработваеми земи и урбанизирана / застроена територия – с кодове съответно 40 и 50 – те са отделени със стойност 1 за населените места, 0.5 за обработваемите земи, а всички останали са зададени с 0. Изведени са също зоните с високи стойности на топографски индекс на влажност и капацитет на водосбора – зададен е праг за над 50 % от получените диапазони от стойности( над 16 за първите и над 31250 m 2 при вторите, т. е. водосбор с размер над 50 клетки при клетка 25 х 25 m). За тези зони е фиксиран коефициент 1, а за всички останали 0. От всички изчисления до тук след сумиране на данните се получава растер със стойности от 0 до 3. Допълнително се отчита гъстотата на речната мрежа и количеството валежи чрез умножение на последния растер със сума от коефициентите, отчитащи тези фактори. Така минималната стойност е 0, а максималната – 6,37. Резултантният растер( класифициран в червено), получен според описанието по-горе е визуализиран съвместно с данните от ПОРН по басейнови дирекции на фиг. 3.
За валидиране са използвани точковите и линейни обекти от ГИС слоевете на БД – точките са използвани директно, а по линиите са генерирани точки през 100 m – общо 36251, при обща дължина на рисковите зони около 3773 km. Общо за територията на цялата страна припокриването със зони с изчислен риск по-голям от 3 за всички обекти е 49,7 %, а със зони с риск по-голям от 2 – 66,1 %.
Фиг. 15. Резултантен растер, получен от горните операции, съвместен с данни от ПОРН от [ 14 ], [ 15 ], [ 16 ] и [ 17 ]
Направен е и преглед на публикуваните карти и таблици с данни на миналите наводнения в периода 2011-2019 г. по Басейнови дирекции [ 14 ], [ 15 ], [ 16 ] и [ 17 ] – фиг. 4 и 5. Легендите на тези карти са унифицирани за удобство и възможност за съпоставка, а извадка е дадена на фиг. 5. Целта на използването на данните за минали наводнения е да се види за кои от изведените
230