Когато броят на наводненията се отнесе към площта на всеки район, се установява за всеки район поотделно, че най-висока концентрация на наводненията има в Източнобеломорския район, следван от Черноморския и Западнобеломорския, а най-ниска е в Дунавския район.
3. МЕТОДОЛОГИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО И ПОЛУЧЕНИ РЕЗУЛТАТИ
3.1. Използвани геопространствени данни, предварителна обработка, моделиране и изпълнение на анализи
За изпълнение на анализи са използвани следните набори от данни:
Данни за релефа за терена – растерен слой с размер на клетката 25 х 25 m и точност по височина от порядъка на +/- 7 m в проекционна координатна система ETRS89-extended / LAEA Europe с EPSG код 3035 и височинна система EVRS2000, актуален към 18.3.2018 от [ 22 ];
Данни за земно покритие – растерен слой с размер на клетката 100 х 100 m в географски координати с EPSG код 4326, тематична точност 80.3 % и актуалност на данните към периода 2018-2020 г. [ 24 ];
Данни за административно деление на България – векторни слоеве в БГС2005, Кадастрална проекционна координатна система с EPSG код 7801 от [ 12 ];
Данни за населени места, жп линии, хидрографски площни и линейни обекти – векторни слоеве в географски координати с EPSG код 4326 от [ 25 ]; Данни за държавна и общинска пътна мрежа на България – от ГИС на АПИ [ 1 ]; Данни за климатични зони – векторизирани от сканирана карта [ 7 ], геореферирана към
БГС2005, Кадастрална проекционна координатна система; Данни за валежи от метеорологични станции за определяне на тенденциите за количествата валежи [ 4 ].
Всички данни са трансформирани към проекционна координатна система БГС2005, Кадастрална, за да може да се използват съвместно. За релефа на терена е направено хипсометрично оцветяване през 200 m, а за земното покритие са използвани стандартна класификация за слоя и описания по кодове, които са достъпни, заедно с него от [ 24 ]. От данните за релефа e създаден производен слой с наклона, изчислен за всяка клетка.
За векторните слоеве от [ 12 ], [ 25 ] и [ 1 ] и този, получен в резултат на векторизирането на [ 7 ], са зададени съответни стилове за визуализация. Изчислена е гъстотата на речната мрежа по административни области, като дължината на линейните сегменти в km е разделена на площта на всяка област в km 2. Данните са конвертирани към растер със съответната стойност на гъстотата на речната мрежа.
Данните за валежи от метеорологични станции [ 4 ] са разделени според принадлежността им към дадена климатична зона. Определени са средните количества валежи по станции на база данни за периода от 2005 до 2023 г. чрез линейна регресия. Изчислено е средно количество за валеж на годишна база за цялата страна и са въведени тежести за всяка станция и климатична зона – стойностите варират от 0.8 до 1.35. Средното годишно количество на валежите за страната е 643 mm за изследвания времеви период и използваните данни от 12 станции, а именно Бургас, Варна, Видин, вр. Мургаш, вр. Мусала, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Разград, Сандански, Сливен и София. За да се отчетат тежести за всяка станция е определена зона на влияние чрез полигони на Вороной, които са допълнително модифицирани спрямо границите на климатичните и височинните зони на страната( от 0 до 600 m – равнинен и низинен релеф, от 600 до 1000 m хълмист, преходен и нископланински, от 1000 до 1600 m – планински и над 1600 m високопланински). Зоните са конвертирани към растер със съответната стойност на коефициента за тежест, описан по-горе.
Изпълнени са анализи за определяне местата с най-голямо натрупване и задържане на вода с използване на функциите Catchment Area( за определяне на водосборните области) и TWI( Topographic Wetness Index – топографският индекс на влажност). Те са достъпни чрез библиотеката Saga 9.3.1. в QGIS 3.38, като резултатите от първата функция се използват заедно с растерния модел на релефа като вход за втората. След това е изпълнен и анализ за определяне капацитета на водосбора Flow Accumulation, при праг на наклоните на терена от 0 до 5 % и тежести според данните за валежите, описани в горния параграф. На фиг. 2 са
229