предварителната оценка на риска от наводнения( ПОРН) за периода 2022-2027 г., публикувани като ГИС слоеве [ 14 ], [ 15 ], [ 16 ] и [ 17 ].
Подробни карти за оценка на риска от наводнения се изготвят по поречия на реки и населени места, и се публикуват по басейнови дирекции. Методологията за създаване на картите включва и геодезически данни от подробно заснемане на бреговете и подводния релеф чрез LiDAR( Light Detection and Ranging), ехолоти и многолъчеви сонарни системи, съчетани с класически геодезически и ГНСС( глобални навигационни спътникови системи) измервания. Поподробно прилаганите методи и технологии, както и изискванията по отношение на моделирането са представени в [ 8 ].
В случая на настоящата разработка не са налични подробни данни за релефа на бреговете и речните дъна от заснемане чрез измервания. Не са използвани и точни данни за геоложките, геоморфоложките и хидрогеоложки характеристики, а само такива, които са свободно достъпни и не са с висока резолюция, но са с голям обхват за територията на цялата страна. Получените резултати обаче са валидирани с използването на вече изведените ГИС слоеве по басейнови дирекции и е установена сходимост с тях около 50 % при определено за изследването ниво на риска над 3 и около 66 % при ниво на риска над 2 – вж. т. 3.1.
Проучени са и изследвания на автори относно използването на ГИС за оценка на риска от наводнения. В [ 21 ] e направен многофакторен анализ на данни за валежи, отток, наклони, почвена покривка и гъстота на населението. Риска е представен като произведение от оценката на заплахата от наводнение на дадена територия с наличието на население и специфични обекти на територията. Направено е заключение, че особено изложени на висок риск от наводнения са райони с висока гъстота на речната мрежа, високи стойности на оттока, високи стойности на количествата валежи, с ниска надморска височина и голям брой население. В [ 23 ] е използван метод на аналитична йерархия, който е многопараметрична техника за моделиране. За всеки от факторите, които са включени в анализа е зададена определена тежест в модела. натрупване на отток, наклон, земеползване, интензивност на валежите, геология и надморска височина. Изготвената карта на застрашените от наводнения райони идентифицира районите и населените места с висок риск от наводнения. Предложената методология може да се приложи към всеки речен басейн.
Подобни изследвания са дадени и в [ 26 ] и [ 29 ], като акцентите тук са в използването на различни сценарии с комбинации от критерии за анализ в първия случай, а във втория са използваните методи за анализ на тежестите, включително метод на ентропийното тегло и аналитична йерархия в 3 аспекта, т. е. риск от фактори, причиняващи бедствия, чувствителност на средата и уязвимост.
От написаното до тук следва, че всяко едно наводнение има комплексен характер, всяка ситуация е уникална и последствията също са различни, но в общ план строго негативни. В настоящото проучване фокус е поставен върху мащабните наводнения, като се търси бърза и ефективна оценка за цялата страна относно ключовите последствия върху населените места, икономическите сектори като селско стопанство, транспорт и други на база пространствено разпределени данни и анализи в ГИС среда. Използването на ГИС позволява интегриране и анализ на разнообразни геопространствени данни, включително релеф, хидрография, земеползване и инфраструктура, което подпомага идентифицирането на уязвимите зони и прогнозиране на потенциалните ефекти от наводненията.
2. НАВОДНЕНИЯТА В БЪЛГАРИЯ – МИНАЛИ СЪБИТИЯ И ТЕНДЕНЦИИ
От общия брой природни кризисни събития на годишна база на второ място след пожарите се нареждат наводненията. По данни от НСИ [ 13 ] за територията на България в периода 2010-2020 г. са се случили общо 3533 наводнения, като най-засегнати са областите Сливен и Смолян. Разпределението на наводненията по области за посоченият период е показано на фиг. 1. Установените щети възлизат на над 862.7 млн. лв.
227