разпространение на наводненията при различни сценарии на нарастващи количества валежи и нива на водните тела в резултат на изменението на климата.
Това изследване също така предоставя насоки за управление на риска и адаптиране към изменението на климата, въз основа на приложението на ГИС за прогнозиране на бъдещи наводнения и оценка на тяхното въздействие. Прогнозната оценка на ефектите ще даде възможност за предприемане на мерки за намаляване на щетите върху важни икономически сектори като селско стопанство, транспорт и други, както и за подобряване на устойчивостта на страната към природни бедствия.
Ключови думи: приложение на ГИС, риск от мащабни наводнения, изменение на климата, влияние и ефекти върху икономиката, България.
1. ВЪВЕДЕНИЕ
Изменението на климата е едно от най-големите предизвикателства, като неговите проявления засягат начина на живот, икономиката и благосъстоянието на населението. Едни от най-значимите последици са увеличената честота и интензивност на екстремните метеорологични явления, включително наводненията. Глобалното затопляне води до намаляване на общото количество валежи, но увеличаване на количествата при интензивни валежи, заради концентрацията на водни пари, която се увеличава [ 28 ]. Това явление може да бъде обяснено с термодинамичната връзка на Клаузиус-Клапейрон [ 27 ], която предвижда увеличаване на концентрацията на водни пари с 6-7 %, или поне с 4.5 %, според проучванията в [ 27 ], пропорционално при повишаването на температурата с 1 о С [ 28 ]. Предполага се, че в бъдеще екстремните интензивни валежи и наводненията ще имат пространствени и сезонни вариации с периоди на повторение [ 28 ].
Наводненията се класифицират по произход, механизъм и темп на възникване [ 20 ]. Според произхода те могат да бъдат речни, от интензивни валежи, от подпочвени води, морски( крайбрежни), инфраструктурни или от снеготопене. Механизмът на възникване включва естествено преливане, аварии на защитни или инфраструктурни съоръжения, или задържане / блокаж на вода. Темпът на възникване варира от внезапни до бавни, като първите не могат да бъдат предвидени, а при последните има известни шансове за това.
Мащабните или още считани за значими наводнения, според българското законодателство, се определят по критерии като засегнато човешко здраве, стопанска дейност, околна среда и културно наследство [ 20 ].
Темата за наводненията в България е актуална и широко изследвана през последното десетилетие. Български автори се фокусират върху различни региони от страната и разглеждат различни аспекти на въздействието от наводненията. Например: В [ 18 ] представено изследване въз основа на статистически и други данни, като се анализират мерки и действия за минимизиране на неблагоприятните последствия. В [ 19 ] се акцентира върху реалните щети и очаквани последици относно медицинските загуби и нуждата от медицинска помощ( за обл. Варна). В [ 2 ] се установява корелация между наводненията и свлачищата за 5-годишен период на територията на общ. Перник, като се счита, че резултатите от изследването може да са валидни и за територията на цялата страна.
Тези проучвания показват комплексността на последствията от наводненията.
Според [ 3 ] наводненията са потенциален причинител на злополуки, разселване на лица, нанасят щети на околната среда, сериозно нарушават икономическото развитие и засягат стопанската дейност на Общността. Те са природно явление, което не може да бъде предотвратено. Могат да причинят щети, загуба на човешки живот, значителни икономически разходи, вреди на околната среда и културното наследство, както и презаселване на хора [ 20 ].
Управлението на водите в България е на национално и басейново ниво в обхвата на една или няколко водосборни области [ 11 ]. Делението не следва административното. Четирите Басейнови дирекции( БД) са за Дунавски район на басейново управление с център гр. Плевен, Черноморски район с център гр. Варна, Източнобеломорски район с център гр. Пловдив и Западнобеломорски район с център гр. Благоевград [ 9 ]. Те разработват планове за управление на риска и речните басейни, публикуват данни за оценка на риска и картографират районите със значителен потенциален риск от наводнения( РЗПРН) [ 10 ]. За валидиране на резултатите от настоящото изследване са използвани таблици и карти на минали наводнения, както и данни за
226