Дистанционните методи дават възможност за мониторинг на горите, като информационните решения относно техните ресурси може да се осъществяват непрекъснато. Някои отрицателно действащи фактори върху горските територии са:
� изсичането на гори – влияе на голям брой горски видове, като се унищожават популациите, прекъсва се генетичната информация, поради фрагментация на местообитанията. Голата сеч в най-голяма степен унищожава разнообразието на дървесните и храстовите видове, срещащи се рядко или поединично в насажденията;
� залесяване с иглолисти култури – извършва се предимно върху каменисти терени, които са с най-богатите местообитания в района. Загубите на биоразнообразие във флората и фауната са големи. Иглолистните насаждания влияят върху растителността на съседните територии, тъй като те поемат значителното количество влага и предизвикват засушаване на целия район;
� горски пожари – в изследвания обект те са сериозен екологичен фактор, влияещ върху биоразнообразието. В малки мащаби независимо от унищожаването на конкретни находища на отделни видове имат и положителен ефект, защото осигуряват място за по-светлолюбиви и по-неконкурентни видове. Опожаряването на значителни площи оказва значително влияние върху екологичното и биогеографското разнообразие;
� обезлесяване – причинено от социално-демографския фактор, като например увеличаване на населението, строителство на различни обекти, специфични експлоатационни дейности като търговска сеч, горско земеделие, добив на дърва за огрев, селско стопанство и разрешени пасища.
4.3. Технологична схема за приложение на ГИС за целите на горското стопанство
Методология за приложение на ГИС за целите на горското стопанство е представена на фиг. 3. Чрез нея се изпълняват процедури по събиране, въвеждане, обработка, съхранение, визуализация, анализ, управление, интерпретация и моделиране на данните.
Фиг. 3. Технологична схема на ГИС за горското стопанство
218