Недостатъци
Съвместимост с дистанционните изследвания Спътниковите и аерофотоизображенията се съхраняват като растерни данни, което ги прави лесни за използване и анализ Лесна обработка и манипулация с данните, като филтриране, сегментация и класификация
Големи размери на файловете По-ниска геометрична точност, която зависи от ПРС, загуба на топографска детайлност Ограничени възможности за редактиране Качество на изображенията
Малки размери на файловете Лесно редактиране, обновяване и анализ
Сложност при представяне на биофизични променливи като температура, надморска височина или растителна покривка Изчислителна сложност: обработката на сложни геометрични форми може да изисква значителни изчислителни ресурси
ГИС са ефективно средство за представяне на пространствена информация. Базите данни на ГИС съдържат основни компоненти на пространствени или географски данни: местоположение, характеристики( тематични атрибути) и комбинация от тях. Допълнителна характеристика на цифровите карти, представяни чрез ГИС е, че те често са интерактивни и имат връзка с различни бази данни и като такива позволяват по-сложни заявки. В използваната днес цифрова среда почти не съществува разлика в използването на топографските и тематичните карти [ 5 ]. Те се съхраняват в БД на ГИС и се визуализират като отделни слоеве с данни. Резултатът от пространствен анализ може да бъде слой от пространствени данни, от който може да се създаде карта, за да се представят разликите. Параметрите, използвани по време на обработката( процедурите), се основават на модели, разработени от софтуера за ГИС. За да се представят пространствените данни ефективно, наличната пространствена база данни трябва да е добре структурирана. Създаването на пространствена БД в ГИС за горското стопанство включва няколко ключови стъпки за събиране, анализиране и използване на геопространствени данни за управление и мониторинг на горите. Схемата на фиг. 2 представя процес на обработка на географски данни, свързани с горски територии, който обикновено започва със събиране на данни и завършва с вземане на решения.
Фиг. 2. Схема на ГИС процес за територията на РДГ Бургас
4.2. Дистанционни методи и ГИС за горските територии
Информационното осигуряване в горското стопанство е в пряка зависимост от законовата и нормативна уредба у нас, както и от протичащите геоинформационни процеси, свързани с новите технологични решения за получаване, натрупване и структуриране на данни и развитието на информационната инфраструктура за публикуване и обмен на данни и услуги. Общата цел на информационното осигуряване в горския сектор е подсигуряването на навременен достъп до пълни, точни и актуални данни; осъществяване на обмен на данни за вземане на управленски решения; по-добра комуникация между различните звена и външни институции; намаляване на дублирането на данни, задачи, време и усилия; бързо и ефективно обслужване на всички потребители и заинтересовани страни [ 1 ].
Основните компоненти на качеството на пространствените данни включват позиционна точност( хоризонтална и вертикална), времева точност( актуалност), тематична точност( на атрибутите), пълнота и логическа последователност.
217