лесно могат да се определят особеностите на териториите и техните бъдещи устройствени нужди. Видимо и от произволно подбраните, но показателни примери, може в достатъчна степен да се обосноват препоръки за способ на устройствено планиране и неговия обхват, още на ниво Общ устройствен план. Тоест, еднозначно могат да бъдат определени подходящите крайградски територии с приоритетно или задължително прилагане на конкретен способ. Нещо повече, определяйки подходящите територии за това, сравнително ясно може да бъде и дефиниран и обхватът им – например да позволява реализация на заложените в ОУП решения, в т. ч. и необходимата им публична инфраструктура. За тази цел е целесъобразно да бъде разширена ролята на Правилата и нормативите за прилагане на ОУП( в т. ч. и подкрепено с ясни законови регламенти), за да съдържат и по-конкретни насоки за по-ниското ниво на планиране- разработване на ПУП. В т. ч. възложителите още на ниво задание на ОУП могат да формулират изискванията си за допълнителни устройствени проучвания и разработване на специализирани графични материали-схеми, с които да се представят границите на зони с необходимост от изготвяне на цялостен ПУП( н. е. обхват на територии със задължително / приоритетно прилагане на способа на чл. 16 от ЗУТ). Това би било адекватно средство за общината да осигури цялостно и осмислено устройствено планиране на крайградските територии( а не решения „ на парче“), и да обезпечи достатъчно терени за публичните мероприятия, без необходимост от отчуждителни процедури и допълнителна икономическа тежест. И не на последно място, единното планиране на растежа на града и неговата крайградска територия с ясни указания на способа и обхвата би ограничило явлението на дисперсното и непланирано градско разрастване( urban sprawl), при което загубите са предимно в дела на земеделските земи.
Устройствената практиката показва, че за устойчиво планиране на териториите са необходими синхронизирани и последователни решения едновременно и на ниво: общи устройствени планове и на ниво: подробни устройствени планове. Следва да се прилагат всички устройствени възможности, които осигурява нормативната уредба при планиране на първа регулация, но и чрез изпитване в практиката да се търсят възможности за тяхното развитие и надграждане.
7. ЛИТЕРАТУРА
1. Еврев, П., Славкова Й., Стефанова Н., Диков П., Петров Д. и др., 1989, Анализ на изследване на крайселищната територия, КНИПИТУГА, Известия, кн. 1, София
2. Колектив на „ Булплан“. 2007. Общ устройствен план на община Пловдив, https:// www. plovdiv. bg / item / building / oup
3. Колектив на ДЗЗД „ Заедно за община Хасково“ с ръководител арх. И. Кънева. 2022. Общ устройствен план на община Хасково-Предварителен проект 4. Колектив на Ерта Консулт“ ЕООД с ръководител арх. Б. Георгиев. 2014. Общ устройствен план на община Златица 5. Колектив на НЦТР ЕАД с ръководител арх. И. Кънева. 2021. Общ устройствен план на
Асеновград и прилежащите му землища 6. Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, обн. ДВ 3 / 13.01.2004 г. 7. Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените планове, обн. ДВ
57 / 14.06.01г.
8. Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „ Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. 252 9. Закон за устройство и застрояване на Столична община, обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г. 10. Закон за Устройство на територията, обн. ДВ бр. 1 от 2 януари 2001 г. 11. Схема „ Насоки за детайлни разработки” към ОУП Столична община, https:// sofiaplan. bg / Images / web _ maps19112009 / 54. pdf( активен към 19.07) 12. Хопфер А.“ Земеустройствени работи в преходната зона между града и селото” Геодезия, картография и земеустройство. 1981, 6 бр. ISSN 0324-1610
13. Gargiulo V., Sateriano A., Bartolomei R., Salvati L., 2012, URBAN SPRAWL AND THE ENVIRONMENT. GEOGRAPHY, ENVIRONMENT, SUSTAINABILITY No. 04 [ v. 05 ], Urban sprawl in Europe. The ignored challenge. EEA Report No 10 / 2006. ISSN 1725-9177.
152