получи и интернационално значение и признание и влезе и като организационна единица в международните организации – FIG ( Международна федерация на геодезистите , 1958 г .) и по-късно - в IAG ( Международната асоциация по геодезия ).
Развитието на науката и практиката поставят още нови проблеми пред Геодезията – Приложната геодезия , свързани с нов тип , необичайни за геодезията , обекти ( колайдери – ускорители , машиностроене , ракети и навигация , медицина и др .) и дейности . Много от тях са уникални , не са традиционни масови обекти , а са такива , при които се поставят , в някои случаи , специфични дори много специфични изисквания ( напр . точност – части от mm ) и се налага решаването на уникални геодезически проблеми , които излизат извън рамките на обичайния инженерен и природонаучен аспект на Приложната геодезия . При това се налага развитие и интегриране на нови , физически , геодезически апарати , инструменти , системи , приспособления , технологии , софтуер и др ., непостроени на традиционните геодезически , а на други принципи , някои , появили се на съвременния етап на развитие на науката и практиката . Те следва да бъдат включени в Част 3 на Приложната геодезия .
Някои от обектите и дейностите , обаче , не се идентифицират по принцип с тези на традиционната , масовата Инженерна геодезия , но имат инженерен характер . Такива са напр . проблемите , свързани с машиностроене , автомобилостроене , самолетостроене , корабостроене , роботостроене и др . Поради това би следвало те да бъдат отнесени и към Инженерната геодезия . За да няма смесване с вече дефинираната масова – традиционна Инженерна геодезия , би следвало те да се обособят като отделна специална част от нея - Специална Инженерна геодезия . Тя – Специалната Инженерна геодезия , както вече се каза , следва да обхваща споменатите инженерни дейности и обекти , както и останалите , носещи инженерен характер . Когато проблемът е свързан с нея , тогава би следвало да се спомене и наименованието Специална Инженерна геодезия . В останалите случаи би следвало да е достатъчно само наименованието Инженерна геодезия .
2 . СЪЩНОСТ НА СИСТЕМАТА ОТ МОНОГРАФИИ
Необходимостта от обобщение , структуриране и прецизиране на обхвата и съдържанието на Приложната геодезия , според нас , налага въвеждане на определени граници и ясни дефиниции . Обобщено , Приложната геодезия е поделена от нас , в Книга 1 [ 6 ], на три части : 1 . Инженерна геодезия ; 2 . Природонаучен аспект на приложение на геодезията ; 3 . Други ( неинженерни и природонаучни ) приложения на геодезията .
Вижда се , че така се покрива реализирането на всестранното приложение на геодезията , без да се нарушава вече утвърденото разделяне и приложение . При това , в първите две части се включват масови приложения в съответните области на знанието и практиката , а в третата част остават по принцип непопадащи в тях специални приложения и области { вж . и 01.3.2 от [ 6 ]}, с по-особени характерни , изисквания към Приложната геодезия и свързаните с нея области , като :
• Военно дело ;
• Стопански отрасли – свързано с приложения в кадастъра , Оценки на имоти , селско и горско стопанство , околна среда и др .;
• Специфични приложения – метеорология , навигация , радиоразпръскване , градски шумозащитни системи и изследвания и др .
• Уникални и характерни , обособени обекти и дейности ( колайдери –
110