ирическият герой моли Господ за промяна в живота и пълноценно изживяване , в този труден и с болки пълен момент от живота му и вярва , че той ще му помогне .
Мотивът за сложността е наблегнат строго във втората строфа , колкото и мотивът за простотата . Едното е сравнено с другото : „ Изведи ме вън от всяка сложност ,/ научи ме пак на простота :/ да отдавам сетния петак / от сърце на срещнатия просек ./. Простотата в контекста на творбата се проявява като естествено и искрено поведение . Всичко това е антипод на изкуственото , ненужното и сложното . Сложността се свързва с идеята за познание , докато простотата се явява като време , споделено с приятелите , пълноценно живеене и удовлетвореност от малките неща в живота . Тя се разбира и като чистота , смирение и скромност . Въпреки че не знае да живее в простота , Далчевият лирически герой иска да научи , а причина за това става разбирането му за неизживения и безрадостен живот . Умилението се изразява в жестовете за милосърдие към изпадналия в беда : „ да отдавам сетния петак / от сърце на срещнатия просек “.
Далчев изразява простотата и като чистотата , и като детската невинност . Детството е един окончателен отминал период от живота на всекиго . Така той обвързва желания живот с детството : „ Да усещам своя радостта / на невинното дете , което / първите снежинки от небето / сбира със отворена уста .“. Образът на детето е в центъра на произведението , като то олицетворява не само невинността , но и удивлението за всяко малко нещо . Когато сме малки и всяка година , когато завали сняг не се ли учудваме , не се ли удивляваме , не се ли радваме като за първи път , точно като децата ? Азът иска да изпитва това удивление от живота , което ще е възможно чрез изповедта му към Бога . А за да се моли един човек на друг единствено и само трябва да е смирен – смирен , но на първо място със себе си .
Далчевият герой осъзнава , че най-важното нещо за неговата промяна е чудото , което се крие в обикновените неща . За да осъществи своята мисия той търси път към другите . Пътят се озовава в общуването на прост език с тях , за да може да общува по непосредствен начин . Това проличава в последната строфа : „ И без свян да мога да говоря / с простите на прост неук език …/ Научи ме , господи велик ,/ да живея като всички хора ./.
Стихотворението „ Молитва “ е молитва , защото ясно се наблюдава обръщението към Бога и желанието му да го избави от това положение , в което се намира . Търси и
22