Умут Нурай Васви Ученик от XII A клас СУ „ Васил Левски “ гр . Главиница
УМИЛЕНИЕТО , УДИВЛЕНИЕТО И СМИРЕНИЕТО В СТИХОТВОРЕНИЕТО „ МОЛИТВА “ ОТ АТАНАС ДАЛЧЕВ Какво е молитва ? Кога се моли човек ? Успокоява ли ни молитвата ? А , молитва ли е стихотворението „ Молитва “ на Далчев ? Това са въпроси , на които търся отговори .
Религиозната молитва е речево действие , което може да е църковно-канонично или лично-битово обръщение към Бог . Човек се моли , когато е в безизходица , когато близките не могат да му помогнат , когато се намира на границата между двете крайности , когато трябва да вземе съдбовно решение , т . е . винаги и за всяко едно нещо , защото чрез молитвата се успокоява .
В поезията си Далчев също използва образа на това речево действие , за да получи подкрепа в търсенето на истината за себе си и за съществуването си . Атанас Далчев споделя болката си от самотата и от отчуждението . Молитвата на лирическия герой е да превъзмогне отчуждението и самотата , също така и да намери път към другите . В това се интерпретира и пълноценното съществуване .
Още в началните стихове интелектуалецът прави равносметка на изминалото време , от която става ясно непълноценното съществуване : „ Аз не помня , аз не съм видял / минаха ли моите години ?“. Негативната представа за миналото и болката , причинена от нея се обуславя също в тези стихове . ирическият герой осъзнава , че изминалото време е пропиляно безцелно и в настоящето той не е щастлив . Но въпреки всичко за Аза най-важната опора е неунищожимата вяра , която се изразява в стиховете „ Ти не ме оставяй да загина / господи , преди да съм живял !“. Тези стихове не отразяват само вярата на лирическия герой , а и изповедта му и молитвата му към Бога , и разпиляното време , пропуснато от ценни моменти от общуването с хората .
21